Учени казаха кое е най-самотното същество на Земята

Повече от четири десетилетия едно същество, чийто уникален глас го прави може би най-самотното на планетата, броди из необятните простори на световните океани.

Записана преди почти четиридесет години, песента на китовете с необичайна честота от 52 херца контрастира рязко с гласовете на всички известни видове китове. Това неуловимо създание, което никой никога не е виждал, а само чувал, е наречено „Кит 52“, което предполага неговата абсолютна самота в безкрайните океански простори, тъй като уникалният му зов остава без отговор. Морският биолог Джон Каламбокидис предположи, че този кит може да е хибрид на син кит и финвал, което може да обясни аномалния характер на неговите звуци.

Появата на такива хибридни форми, често наричани „флюгери“, се превръща в тревожна тенденция в световните океани. Затоплящите се води принуждават сините китове да търсят нови места за размножаване, където пътищата им все по-често се пресичат с финвалите. Проучванията вече са установили, че ДНК на финвал съставлява 3,5% от генома на северноатлантическите сини китове, въпреки че двата вида са се разделили еволюционно преди повече от осем милиона години. Джон Каламбокидис отбелязва, че популациите на сините китове все още се бори за възстановяване от векове на безмилостен китолов и някои са едва 5% от историческия им брой, което ги прави особено уязвими към генетична ерозия. Хибридизацията е документирана и сред други видове китоподобни, особено между нарвали и белуги, което също е свързано с изменението на климата.

Съвременните методи за генетичен анализ позволяват на морските биолози да открият случаи на смесване на видове, случило се преди много поколения, разкривайки много по-сложна картина на еволюцията на китоподобните. Появата на хибриди обаче създава сериозни проблеми за запазване чистотата на видовете. Повечето „флюгери“ са неспособни да се възпроизвеждат — мъжките обикновено са стерилни, въпреки че някои женски могат да останат плодовити. Генетикът Ейми Ланг от Националната администрация за океаните и атмосферата обяснява, че при ниска гъстота на популацията, която е около три хиляди индивида за някои видове, женски син кит, който не може да намери партньор от своя вид, може да се чифтосва с финвал, ако случайно се окаже наблизо.

Процесът на смесване на видовете представлява заплаха не само за отделните видове, но и за целостта на океанските екосистеми. Всеки вид кит изпълнява своя собствена уникална екологична роля — от контролиране на популациите на крил до осигуряване на екосистемата с основни хранителни вещества. Джон Каламбокидис подчертава, че хибридните индивиди и тяхното потенциално потомство не могат напълно да заменят екологичната ниша на нито един от родителските видове. Ако хибридизацията стане широко разпространена, гените на истинските сини китове могат да изчезнат завинаги. Ейми Ланг предупреждава, че хибридите може да се окажат по-малко адаптирани към околната среда от чистокръвните сини китове или финвалите, превръщайки всяко потомство в еволюционна задънена улица.

Морските екосистеми вече претърпяват значителни промени поради затоплянето на водите, подкисляването и промените в разпределението на хранителните ресурси. Тези трансформации принуждават китоподобните да търсят убежище в по-малки и по-изолирани места за размножаване, което само допринася за генетичното смесване. Подобни проблеми се наблюдават и сред други видове китоподобни — от косатките до северноатлантическите гладки китове. Въпреки че известно ниво на хибридизация може да е неизбежно в лицето на глобалното изменение на климата, ключов въпрос е дали тези промени изпреварват способността на китовете да се адаптират. Изследователят Ваня Ривера Леон от Центъра за крайбрежни изследвания предупреждава, че резултатът може да бъде така нареченото „тясно място“ — пълна загуба на генетично разнообразие, което би имало опустошителни последици за бъдещето на тези величествени морски бозайници и стабилността на океанските екосистеми.