Астрономи съобщиха за това, което може да е първото доказателство за така наречената „суперкилонова“ — двойна експлозия, която съчетава свръхнова и последващо сливане на неутронна звезда. Избухването AT2025ulz, регистрирано на 18 август 2025 г., може да остане в историята като втория известен случай на килонова и първият пример за нейната рядка форма.
На този ден детекторите за гравитационни вълни LIGO в Съединените щати и Virgo в Италия засекоха сигнала от сблъсъка на два свръх плътни обекта, единият от които има маса по-малка от тази на слънцето. Почти едновременно с наблюдателната камерата Zwicky Transient Facility в обсерваторията Паломар беше засечено бързо избледняващо червено сияние на 1,3 милиарда светлинни години разстояние, съвпадащо с местоположението на източника на гравитационни вълни.
В началото явлението изглеждало като класическа килонова, подобно на историческото събитие GW170817 през 2017 г. Но в рамките на няколко дни AT2025ulz неочаквано отново се изсветлил, променил цвета си на син и показал спектър с водородни линии – типични за свръхнова. Това предизвикало противоречия сред изследователите: някои смятали събитието за нормална звездна експлозия, докато други настоявали за по-сложен сценарий.
Екипът на Мунси Касливал от Калифорнийския технологичен институт разгледа данните от LIGO-Virgo, които показали аномално ниска маса за една от неутронните звезди. Брайън Мецгер от Колумбийския университет предположил, че свръхновата може да е произвела две новообразувани неутронни звезди, които са се слели в рамките на часове или дни, за да създадат килонова. В този случай първата експлозия е заслепила втората, което обяснява необичайната еволюция на светлината.
Ако бъде потвърдено, AT2025ulz ще бъде първият пример за „суперкилонова“ – двойна експлозия, способна да произвежда тежки елементи, включително злато и уран. Учените предполагат, че подобни събития може да са по-често срещани, отколкото изглеждат, но често се бъркат с обикновените свръхнови. Очаква се нови обсерватории, включително Vera Rubin Observatory, NASA’s Nancy Roman Space Telescope и Caltech Deep Synoptic Array-2000, да помогнат за откриването на повече подобни събития и да разширят познанията ни за произхода на най-тежките елементи във Вселената.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!