Учени откриха многоножка с 1306 крака

По света повече от 7000 вида многоножки пълзят по горските пътища и градинските лехи, чиито трудни за преброяване чифтове крака пълзят из почвата в търсене на храна. Крайниците на многоножките могат да наброяват от десетки до стотици и докато известният рекорд за многоножка с най-много чифтове крака е около 750 крака, открита в Калифорния и описана през 2006-та година, то днес този рекорд може да бъде подобрен. В английския език за подобен род насекоми съществува терминът „millipede“, който в буквален превод означава „1000 крака“. До днес нямаше открит вид, който да има толкова крака и това понятие беше по-скоро мит. Но вече не е така.

„Учебниците по зоология и ботаника за учениците и студентите ще трябва да бъдат актуализирани, тъй като сега наистина имаме реална многоножка (millipede)”, казва Денис Блек, експерт по многоножки и помощен научен сътрудник в университета LaTrobe в Австралия.

„Истинската“ многоножка е наречена от учените Eumillipes persephone. Новият вид е открит в сондаж, пробит като част от минна операция в Западна Австралия, на почти 200 фута дълбочина (около 60 метра) под земната повърхност. Това е първата многоножка, която отговаря на своето многокрако прозвище със зашеметяващите 1306 крака.

„Това е просто невероятна цифра“, казва Пол Марек, ентомолог от Virginia Tech и водещ автор на статията, документираща находката, публикувана в четвъртък в списанието Scientific Reports. — „Все още не мога да повярвам“, допълва Марек.

Кръстена на името на Персефона, гръцката богиня на подземния свят, тази новооткрита многоножка е малко по-дълга от 3,7 инча и е тънка приблизително колкото USB кабел. Многоножката също така живее много по-дълбоко в почвата от всеки известен по-рано вид и историята на нейното откриване звучи толкова невероятно и късметлийски, че е цяло чудо, че се е случила.

Първият човек, който открива Персефона, е Бруно Бузато, главен биолог в Bennelongia Environmental Consultants в Западна Австралия. Организацията е специализирана в подземни проучвания на животинския свят и често бива наемана от минни компании, които искат да извършат екологични оценки, докато търсят ресурси. Добивните компании сами пробиват сондажите, които според Бузато са като „портали“ в подземния свят.

За да открие какъв подземен живот се крие под дадена почва Бузато залага „капани“ през сондажите, които се пробиват. Той взема пластмасова тръба с няколко дупки отстрани и я пълни с пръст, листа и понякога със специфични хранителни вещества. След това я пуска в една от дупките и я оставя там. Животът, който се намира на дълбочина в почвата е привлечен от „капана“, тъй като очаква той да донесе необходимите ресурси за неговото оцеляване. Когато Бузато вади капаните месец-два по-късно обикновено те кипят от живот.

Бузато казва, че рутинно в тези капани се откриват нови същества, някои от които никога не са били виждани преди. „Около 80 до 90% от това, което извличаме, са неописани и неоткрити видове“, казва той. Така че определено не е бил изненадан, когато през август 2020 г. той открива необичаен животински вид, който никога дотогава не е бил идентифициран. При изваждане на подобен капан от сондаж в провинция в Източен Голдфийлдс в Западна Австралия, Бузато намира изключително дългата многоножка. „Разбрах, че това е наистина специален вид, още първия път, когато го зърнах“, казва той.

Няколко години по-рано Бузато си спомня, че е чел изследователска статия за вида Illacme plenipes, калифорнийски вид многоножка, която досега държеше рекорда за най-многокраката такава. Водещият автор на това изследване е Пол Марек, ентомолог от Virginia Tech. Бузато му изпраща имейл, в който прикачва снимки от невероятната си находка.

„Направих бързо преброяване и открих 818 крака първия път. Тогава много се развълнувах, тъй като вече имахме рекорд“, казва Марек. За да направи откритието научно достоверно и достойно за публикуване в списание, Марек е изследвал екземплярите под мощен микроскоп и е анализирал тяхната ДНК. Бузато, в сътрудничество с музея на Западна Австралия, изпраща екземпляри в лабораторията на Марек в САЩ. Така с общи усилия екипът успява да намери и анализира пет многоножки, като една женска успява да вземе новия световен рекорд за най-голям брой крака – 1306, а един мъжки екземпляр не успява да „прекрачи“ границата от 1000 крака и при него са преброени само 998.

Каква полза носят толкова много крака?

Многоножката Персефона живее в свят без светлина и вероятно с много ограничена храна. Еволюцията я е създала с невероятни характеристики, които ѝ позволяват да оцелее в тези неблагоприятни условия. Когато Марек успял да погледне Персефона под микроскоп, той забелязал много прилики с Illacme plenipes, многоножка, която живее по средата на света, на териториите около Тихия океан. Той обаче открива и  и някои странни характеристики. „Не беше като другите членове на семейството“, казва Марек.

Новооткритата многоножка няма очи, което е уникално за този вид животни, а същото така не е и пигментирана. И двете специфики са разбираеми – ако живеете в подземния свят очите не са ви толкова необходими. Не е нужно да откривате промени в светлината. Вместо това, Персефона има огромни антени. Загубата на пигментация е често срещана при голямо разнообразие от животни, които живеят на места без светлина, като пещери, но еволюционният натиск, който е в основата на загубата на пигментация, все още предстои да се изясни.

Краката на Персефона са ѝ необходими за движение. Те ѝ позволяват да се движи бързо в подземните територии, които обитава, да може да достига по-бързо до местата, на които може да има храна и да се предпазва от заплахи на средата.

Всички тези характеристики помагат на Марек и екипа да класифицират вида в реда Polyzoniida, далечни роднини на предишния рекордьор с най-голям брой крака, и предложиха, че Persephone и Illacma plenipes са пример за конвергентна еволюция – където два далечно свързани вида развиват сходни физиологични черти като се адаптират към своите ниши. Марек и неговият екип предполага, че супер дългото тяло и късите крака помагат на тези животни да се ровят в подземния свят, осигурявайки им допълнителна сила да пробиват почвата, както и по-голяма ефективност при необходимост от прекосяване на големи разстояния, особено когато няма много храна и съответно енергия на разположение.

„Комбинацията от тези характеристики наистина говори за важността на това какво може да бъде открито да се движи дълбоко под земята – вероятно всички тези специфични особености за новооткрития вид се дължат на ограничения набор от хранителни вещества на мястото, където живее“, казва Марек.

Събитието по откриването на този нов вид повдига въпроса, че е възможно да има десетки видове, живеещи под краката ни, които никога не сме виждали преди. През август 2020 г. никой никога не е виждал многоножката Персефона и никой не е знаел, че тя съществува. Това е щяло и да си остане така навярно още много дълго време, ако не беше изследователският интерес на Бузато.

„Не мисля, че някога щяхме да разберем за този вид, ако не беше проучването на минерали, което минните компании провеждат“, казва Денис Блек, експерт по многоножките от LaTrobe и съавтор на изследването. Бузато отбелязва, че минната компания в този случай е платила и за самите проучвания, както и е финансирала учените да успеят да публикуват откритието си.

В същото време основната заплаха за оцеляването на вида, поне доколкото знаем в момента, биха били същите тези минни операции. Ако огромно огнище на многоножки бъде открито в някой регион, в който минните компании искат да започнат добив, то чия воля ще спечели – на многоножките или на компаниите? За щастие на Персефона, Бузато отбелязва, че районът, в който е открит, не е този, в който минната компания се стреми да се насочи.

Според изследователите е възможно да има и видове с още повече крака

„Възможно е долу да има по-дълги“, казва Блек. „Това, което искам да направя, е да спечеля от тотото, да купя оборудване за пробиване и да прекарам годините си до пенсия в пробиване на дупки“, допълва той.