Учените преосмислят подхода за лечение на семейната хиперхолестеролемия — често срещано генетично заболяване, което често остава неоткрито в продължение на години, но значително увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Вместо традиционната стратегия за „почистване“ на кръвта от холестерол, изследователите предлагат различен подход – намаляване на образуването му в ранен етап.
В здраво тяло „лошият“ холестерол, или LDL, се отстранява от кръвта чрез специални рецептори в черния дроб. Те действат като „капани“, които улавят и преработват излишните мазнини. При хора с фамилна хиперхолестеролемия обаче тези рецептори не функционират правилно или липсват напълно поради генетични мутации. В резултат на това холестеролът се натрупва в тялото в продължение на много години.
Съвременните лекарства, включително статините, са предназначени да засилят функцията на тези рецептори. Но ако те са силно увредени, ефективността на подобни лечения спада драстично. Това е причината учените да търсят алтернативни решения.
Изследователи от Медицинския университет на Южна Каролина се фокусираха върху протеин, наречен аполипопротеин B — ключов компонент на LDL частиците, който просто не може да се образува. Намаляването на нивата му може да намали и нивото на „лошия“ холестерол в кръвта, независимо от функцията на рецепторите.
За да открият вещества, които биха могли да повлияят на този процес, учените са използвали съвременни клетъчни технологии. Те са създали така наречените индуцирани плурипотентни стволови клетки — клетки, получени от нормални тъкани, но „препрограмирани“ до състояние, подобно на ембрионалните. След това са ги трансформирали в чернодробни клетки, което им е позволило да пресъздадат работата на човешкото тяло възможно най-точно в лабораторни условия.
Благодарение на този подход беше възможно да се тестват хиляди химични съединения и да се открият такива, които значително намаляват производството на аполипопротеин B. В същото време нивата на холестерол и триглицериди в клетките намаляват.
Интересното тук е, че традиционните тестове върху животни първоначално са се провалили. Причината се е оказала проста: метаболизмът на мишките е различен от този на хората. За да преодолеят този проблем, изследователите използвали специални „хуманизирани“ мишки, при които функциите на човешкия черен дроб са частично пресъздадени. Именно при тях новите съединения демонстрирали ефект, подобен на наблюдавания в лабораторни клетки.
Този подход открива нови възможности за пациентите, при които традиционните лечения се провалят. Тъй като новата стратегия е независима от LDL рецепторите, тя би могла да бъде ефективна дори в най-трудните случаи.
Проучването подчертава и по-широка тенденция в медицината — преминаването към персонализирана медицина. Използването на клетки, които имитират функцията на специфичен човешки орган, позволява лекарствата да бъдат тествани на ранен етап и увеличава шансовете за успех при реални пациенти.
Все още има много работа, за да се разбере точният механизъм на действие на новите съединения и да се тества тяхната безопасност, но вече е ясно, че изместването на фокуса от премахването на холестерола към контролиране на неговото производство може да е ключът към новите лечения.
По този начин науката прави още една крачка към по-ефективна борба с едно от най-често срещаните генетични заболявания, отваряйки пътя към терапии, които ще работят дори там, където съвременните лекарства са безсилни.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!