Учени откриха област в мозъка, която е тясно свързана с езиковите способности

Ново проучване на изследователи от Университета на Алберта в Канада установи, че мозъчна област, известна като малкия мозък, традиционно свързвана с баланса и движението, е важна и за по-сложните задачи като четене и писане. Преди това беше известно, че езиковите способности и процеси се контролират от няколко ключови области, разположени главно в лявото полукълбо на мозъка.

Какво трябва да знаем за малкия мозък

Малкият мозък (на латински: Cerebellum – буквално „малък мозък“) е част от мозъка на гръбначните животни, отговорна за координирането на движенията, регулирането на равновесието и мускулния тонус. При хората той се намира зад продълговатия мозък и моста, под тилните части на мозъчните полукълба.

Основните му функции включват:

• Координация на движенията: осигурява яснота, плавност и точност на волевите движения на тялото;
• Баланс и стойка: Поддържа стабилността на тялото в пространството и регулира мускулния тонус;
• Моторна памет: отговорна за автоматизирането на уменията като каране на колело или свирене на музикален инструмент;
• Когнитивни и емоционални процеси: последните изследвания сочат ролята на малкия мозък в ученето, управлението на емоциите и дори речта.

Какво научиха учените?

Екипът сканирал мозъците на 33 възрастни, докато те изпълнявали задачи по правопис, включващи обработка на звуци, извличане на думи от паметта или и двете.

Участниците са включвали хора с нормални нива на четене и хора с нарушения на четенето, като дислексия. Изследователите са анализирали как различните части на мозъка на участниците са се синхронизирали и взаимодействали по време на експериментите, съобщава Medical Xpress.

Анализът неочаквано разкрил, че малкият мозък има силна връзка с езиковите области на мозъка. Това се доказва от активната му роля в изпълнението на задачите, свързани с правописа. Интересното тук е, че участието на малкия мозък варира в зависимост от вида на задачата, което демонстрира неговата динамика и гъвкавост в подпомагането на различни езикови процеси.

Освен това, макар някои доброволци да са имали по-големи затруднения при изпълнението на задачите, мозъчните връзки при всички участници са били сходни, което предполага, че малкият мозък играе фундаментална роля, независимо от уменията за четене на човек.

Въпреки че малкият мозък съставлява само 10 процента от обема на мозъка, той съдържа около 80 процента от всички неврони в централната нервна система.

Учените се надяват, че резултатите им ще помогнат в бъдещите изследвания на дислексията и ще разработят терапевтични методи, насочени към подобряване на грамотността.

„Изучаването на участието на малкия мозък в правописа ще помогне за разработването на по-точни модели на дислексия, което ще ни позволи да разберем по-добре защо някои хора имат трудности с тези умения“ — казва Жаклин Къмин, професор в катедрата по рехабилитационна медицина и водещ автор на изследването. Резултатите от работата са публикувани в списание The Cerebellum.