Учени откриха планета, която не би трябвало да съществува

Търсенето на екзопланети днес е една от най-скоростно развиващите се области в астрономията. Бързо стана ясно, че може да има десетки милиарди планети само в нашата галактика — средно по една за всяка звезда в Млечния път. И в такъв обем винаги има място за нещо много, много необичайно. И учените откриха екзопланета, която според всички закони, които познаваме, не би трябвало да съществува.

Планетата 8 Ursae Minoris b, с приблизителна маса като на Юпитер и орбитален радиус, по-малък от половината от разстоянието от Земята до Слънцето, беше открита през 2015 г. от група южнокорейски астрономи, което впоследствие позволи на звездата и планетата да получат Корейските имена: Бекду (Baekdu) и Хала (Halla), в чест на най-високите планини на Корейския полуостров. Присъствието на екзопланетата Хала близо до звездата Бекду се определя от колебанията при Доплеровото изместване. В такива случаи звездата и планетата се въртят около общ център на масата и звездата ту се движи към нашата страна, ту отлита от нас, както се вижда и от промените в спектралните линии на нейната светлина.

Дългосрочните наблюдения на системата показват, че колебанията в Доплеровото изместване уникално съответстват на наличието на масивен обект в орбита около звездата и не могат да бъдат грешка, което понякога се случва в такива случаи. С други думи, планетата Хала — това не е грешка в измерването. Планетата действително съществува, но в същото време не би трябвало да е там, както показват други данни.

Факт е, че звездата Бекду е в етап на изгаряне на хелий, което също беше показано чрез спектрален анализ на нейното излъчване. Това означава, че е преминал етапа на отделяне на обвивката, което се случва, след като целият водород в ядрото му се превърне в хелий — тогава ядрото се свива и обвивката се разширява сто пъти или повече, поглъщайки и унищожавайки всичко по пътя си. След милиарди години това ще се случи с нашето Слънце и тогава Меркурий, Венера и Земята ще бъдат унищожени в нашата система. Но как може екзопланета в далечна звездна система да оцелее в такава ситуация?

В тази връзка учените са предложили два варианта за развитие на събитията. Първо, ако системата преди това е била двоична, тогава разширяването на обвивката на по-старата звезда може да „опре” по-младата звезда и изхвърлянето ще бъде ограничено до сравнително малко пространство. Второ, екзопланетата може да се е образувала, след като обвивката е била изхвърлена от звездата от нейното вещество. Във всеки случай и двата процеса изискват комбинация от достатъчно редки условия, за да може един от тях да стане реалност. Но планетата е тук! Съществува и това е факт, който още веднъж ни напомня, че във Вселената има достатъчно кътчета, където могат да се случат неща, за които не сме и мечтали.