Учени предложиха използването на примамка за търсене на извънземен живот

Традиционно търсенето на живот на Марс, Титан и други небесни тела се свежда до издирването на химически следи от микроби, като например метаболити. Оборудването за анализ на химическите следи от микроорганизмите обаче е твърде обемисто и изисква много енергия и изчислителна мощ. Изследователите от Берлин решиха да опростят задачата: вместо да търсят микроби, те предложиха да ги примамят към себе си.

За тази цел учените използват принципа на хемотаксиса – движението на микробите към химичен източник. Изследването показа, че повечето екстремофилни бактерии, които могат да оцелеят в най-сурови условия, се движат към аминокиселината L-серин. Тази аминокиселина е използвана за привличане на микроби в лабораторни условия.

„Има доказателства, че L-serine може да бъде открит извън Земята и е присъствал в марсианската среда“, твърди Макс Рикелес, астробиолог от Техническия университет в Берлин.

След като е взел решение за примамката, екипът от учени е започнал да прави кастинг на екстремофилни бактерии за ролята на извънземни. Те избрали Bacillus subtilis, която може да оцелее при температури до 100°C, и Pseudoalteromonas haloplanktis, която живее в студените води на Антарктида. Изследователите са решили да използват и Haloferax volcanii. Тази архея живее в изключително солени среди като Мъртво море.

„Този организъм беше особено интересен за нас, тъй като благодарение на спектралния анализ знаем, че на Марс има много сол“, обяснява Рикелес.

Експериментите показаха, че избрани микроби, сред които Bacillus subtilis, Pseudoalteromonas haloplanktis и Haloferax volcanii, реагират на L-серин и се придвижват към него. Бактериите, поставени в контейнери с разделителни мембрани, започват да се придвижват към веществото в рамките на час и половина. Това потвърждава, че в бъдеще методът може да се използва за търсене на извънземен живот.

Изследователският метод се основава на прост принцип: ако даден обект се движи, той най-вероятно е жив. Подвижността е най-простият и очевиден биосигнал. Това прави задачата за търсене на живот на други светове много по-лесна, тъй като не изисква сложна технология за подробен анализ на химичните елементи, което значително намалява разходите за изследване.

Въпреки това предложеният метод има своите ограничения. Само около 40% от прокариотите на Земята имат способността да се движат. Ако тази статистика важи и за извънземните микроби, повечето от възможните форми на живот ще останат неоткрити. Друг проблем е неизвестният размер на извънземните организми. В експериментите са използвани микроби с определен размер, но ако се окаже, че те са по-големи, мембраните, през които трябва да се движат, може да се окажат неподходящи.

Освен това учените се сблъскват с въпроса какво да правят, ако извънземният живот използва аминокиселини с дясна хиралност, а не с лява хиралност, както е на Земята. Това ще изисква допълнителни изследвания за създаване на универсални химически примамки за търсене на такъв живот.

В бъдеще учените планират да изпробват новия метод в условия, които имитират атмосферата на Марс, за да проверят ефективността му в реални космически условия. Изследванията продължават и учените се надяват, че новата технология ще помогне за значително подобряване на търсенето на живот на други планети.