Учени решават стара загадка за Мария Антоанета с помощта на високите технологии

Истории гласят, че преди векове, един темпераментен емигрант на име Аксел фон Ферзен е очаровал прословутата екстравагантна кралица на Франция Мария Антоанета. Двамата се впускат в забранена връзка, която опредметяват на хартия, като си разменят писма, пътували на дълги разстояния, преди да стигнат от единия до другия, но историците дълги години наред се мъчат да разберат кореспонденцията на френската кралица и незаконния ѝ любовник, тъй като много от думите в писмата им изглеждат умишлено задраскани. Сега обаче, с помощта на съвременните технологии и изкуствения интелект, е възможно да са на прав път.

Какво може да са искали да скрият двамата любовници?

„Има пасажи, понякога от по няколко реда, които са редактирани, или покрити с контури, които възпрепятстват четенето“, казва Ан Мишлен, химик в Центъра за изследвания и опазване на околната среда към университета в Сорбона, Франция. „Поне за мен е невъзможно да прочета това, което изглежда е подлежало на редакция, след като е било написано“, допълва тя.

Мишлен и нейният екип се свързват с Националния архив във Франция, който съхранява 15 от запазените писма на двойката, споделени по времето на Френската революция, която започва през 1789 г., като целта им е да декриптират това, което се крие под задрасканите части.

Използвайки дълъг и сложен процес, включващ рентгенова флуоресценция и анализ на мастилото, екипът се обръща към химията и съвременните технологии, за да разкрие тайните на двойката. Анализът на учените успява да декриптира осем от задрасканите бележки, разкривайки различни фрази. Работата на учените е публикувана в петък в научното списание Science Advances.

„Редактираните пасажи са най-интимните от кореспонденцията. В тях се появява език, който разкрива страстните любовни отношения между Мария Антоанета и фон Ферзен“, казва Мишлен.

Мишлен също споделя, че е била изненадана да открие, че самия фон Ферзен, шведски граф, е извършил цензура – противоречие на общественото мнение, че големият племенник на графа се е намесил в личните му писма и 100 години по-късно е задраскал избрани пасажи. Някои от версиите за събитията гласят, че самата Мария Антоанета се е погрижила да елиминира онези части от писмата, които не е искала да станат ничие достояние.

Противоречивата кралица е била изправена пред избора да плати доста висока цена за незаконната си любов и определено е имала мотиви да скрие писмата си с фон Ферзен. В крайна сметка, цената, която е следвало да плати, ако някой разбере за незаконната ѝ афера, е включвала загуба на кралската титла, както и брака ѝ с крал Луи XVI, а по онова време репутацията ѝ вече е страдала сериозно в общественото око, тъй като започва да се разчува за пословичната ѝ политическа небрежност, която довежда Франция до сериозни дългове след края на управлението ѝ.

„Аксел фон Ферзен вероятно е искал да поддържа тази кореспонденция, била е важна за него, може би поради сантиментални причини и политически стратегии, като същевременно е искал и да защити честта на кралицата – а може би и дори своята собствена и поради това да е сметнал за необходимо да не остави в ръцете на никого най-интимното от онова, което си е разменял с Мария Антоанета“, коментира Мишлен.

Въпреки че разкритите пасажи не променят коренно това, което знаем за връзката между фон Ферзен и кралицата, тези сведения осигуряват нюансиран поглед в политическите сътресения на епохата.

„Няма никакво съмнение, че между тях е имало любовна връзка. Съдържанието на тяхната кореспонденция – дори когато имаме достъп само до онази част от него, която е останала нецензурирана, не ни дава никакъв повод за съмнение във връзката им“, пише Мишлен.

Но тя подчертава, че вековните писма остават „ценен свидетел за тези смутни времена и илюстрират начина, по който личните емоции са намесени в политическите събития, и същевременно начина, по който политиката е влияла върху личните отношения на хората“, като допълва, че това, което е останало видимо и достъпно от писмата между Мария Антоанета и фон Ферзен, е изпъстрено с емоционални чувства и интимност, но в същото време е съдържало и немалка доза политическа натовареност и ангажираност.

Изглежда фон Ферзен е заявявал любовта си към Мария Антоанета, като в същите писма ѝ е давал и правителствени съвети и стратегии, като е вероятно да е искал да скрие и именно тях, както и потенциалното си лично участие в историческите събития на тогавашното време.

Декодиране на писма от 18-ти век

За да се задълбочат в тази богата история, учените използват форма на анализ на мастилото, за да научат какво се крие под защитните задрасквания. Тестовете, използвани в проучването, които разчитат на високите технологии и съвременните постижения на техниката за сканиране, са дали възможност на учените да изследват химическия състав на различни мастила, за да идентифицират контрастни характеристики.

След като съпоставят мастилото, използвано за оригиналното написване на писмата, и мастилото, с което пасажите от писмата са задраскани, учените констатират, че всички открити писма са написани от ръката на фон Ферзен – в това число и тези, които са адресирани до него от Мария Антоанета. Какво означава това? Вероятно фон Ферзен е преписал писмата, които Мария Антоанета му е изпращала, като е решил да запази за себе си само своите преписи, а не оригиналните писма – вероятно от съображения за сигурността на кореспонденцията им или по стара традиция.

„Много писма, написани от Мария Антоанета, са преписани от фон Ферзен, или защото първоначално оригиналът е бил криптиран по някакъв начин, за да предотврати четенето на кореспонденцията от други лица… или защото просто това е била обичайна практика по онова време“, казва Мишлен.

За да установи това, екипът на Мишлен сравнява състава на мастилата, използвани от фон Ферзен за писане и копиране на писмата. Но това определено не е била проста задача. Фон Ферзен често е използвал пигмент със същия химичен състав, така че екипът е трябвало да разчита на вариациите в химичното съдържание на елементите цинк и желязо. Използвайки рентгенова флуоресценция, учените успяват да открият разликите в съотношенията между цинк и желязо, като успяват да направят възстановяване на траекторията на писалката под редактираните пасажи. С други думи, благодарение на наличието на тези два метала, учените успяват да открият, как се е движила ръката при написването на оригиналното писмо, преди цели части от него да бъдат задраскани. С помощта на съвременни алгоритми и изкуствен интелект, те успяват да дешифрират почерка и текста, който фон Ферзен и Мария Антоаента са си разменяли, следвайки траекторията на писалката.

„Най-предизвикателната част беше да се адаптираме към всяка една отделна буква – понякога към всяка една отделна дума, за да можем всеки път да намираме правилната стратегия“, каза Мишлен.

Разликите в химическите състави, представени на хартия, също са това, което доказва, че фон Ферзен е задраскал пасажите сам. „Съставът на мастилото, използвано за последващата редакция, съвпада със състава на мастилото, открито при написването на останалата част от писмото“, казва Мишлен. „Съвпадението наистина е твърде голямо.“

Работата на учените е интересна илюстрация как високите технологии могат да бъдат използвани в общата мисия за развитие на хуманитарните науки, решаване на отдавна концептуализирани исторически загадки и разрешаване на сложни проблеми, с които учените трудно могат да се справят без технологичната помощ.

Независимо дали симпатизирате на Мария Антоанета, на емблематичните ѝ модни изяви и изящно поведение и независимо от мнението ви за обвиненията за предателство от нейна страна, довели до нейната екзекуция, в крайна сметка историческите сведения ни оставят с убеждението, че тя е била силна. Нейното поведение, личните артефакти и романтични връзки ще продължат да бъдат изучавани през следващите години, тъй като историците тепърва предстои да отключат нови глави от историята за нея.