Светът не добива достатъчно полезни изкопаеми, за да достигне бъдеще, работещо с чисто енергия, според нов доклад от Международната енергийна агенция (IEA). Минерали като литий, кобалт и никел са градивните елементи на една икономика, базирана на чистата енергия. Страните не могат постигнат новите си климатични цели без тях. Ако веригите за доставки не могат да отговорят на стремително нарастващото търсене, недостигът на минерали може да означава недостиг на чиста енергия.
Много от най-големите световни икономики са си поставили цели почти да премахнат замърсяването на климата от изкопаеми горива през следващите няколко десетилетия. Водещи учени по климата са установили, че емисиите на парникови газове трябва да достигнат до нула в глобален мащаб до около 2050 г., за да се избегнат най-лошите последици от изменението на климата.
Постигането на тази цел до 2050 г. ще изисква шест пъти повече критично важни минерали, отколкото се произвеждат днес, установиха от IEA. При някои полезни изкопаеми разликата между предлагането им и прогнозираното бъдещо търсене е много по-голяма. Търсенето на литий например де очаква да нарасне 70 пъти през следващите няколко десетилетия. Но предлагането на съществуващите литиеви мини и проекти в процес на изграждане може да отговори само на около половината от прогнозираното търсене през това десетилетие.
„Това несъответствие е нещо, което ни тревожи“, каза Фатих Бирол, изпълнителният директор на МАЕ, на пресконференция. „Нашите цифри показват, че критичните минерали не са странично шоу в нашето пътуване за постигане на климатични цели. Това е част от основния концерт.“, се изрази метафорично той.
Батериите за електрически превозни средства и съхранението на възобновяема енергия са най-големият фактор, движещ потенциалния недостиг на минерали. Електромобилът изисква шест пъти повече минерални ресурси, отколкото автомобил, работещ с изкопаеми горива. Кобалтът, никелът, графитът и манганът са от съществено значение и за батериите.
Вятърната и слънчевата енергия също са жадни за минерали индустрии. Вятърните турбини се нуждаят от рядкоземни минерали за магнити, докато слънчевите панели са изработени от мед, силиций и сребро. Увеличението на възобновяемата енергия също насърчава необходимостта от модернизиране на електрическите мрежи, което не може да се осъществя без повече мед и алуминий.
Съществуващите вериги за доставки на тези минерали вече са уязвими, отбелязват от IEA. Копаенето на някои полезни изкопаеми обикновено е концентрирано на няколко места – понякога само в една държава. Около седемдесет процента от световния кобалт идва от Демократична република Конго през 2019 г., докато около 60% от рядкоземните минерали се добиват в Китай.
Разчитането на само един източник на тези минерали означава, че целият свят може да бъде засегнат от локални бедствия като наводнения, суша или конфликти. Това също така може да породи нарушения в човешките права, труда и околната среда. Големите технологични компании и Tesla вече са изправени пред съдебен иск относно деца, убити по време на добив на кобалт в ДРК.
Лидерите ще трябва да се справят с тези проблеми, докато работят за преход на икономиките си към чиста енергия. Проектирането на технологии, които свеждат до минимум използването на тези минерали, би могло да помогне за облекчаване на част от натиска върху веригите за доставки, според IEA. Така може да се постигне и по-добро рециклиране на EV батерии, слънчеви панели и вятърни турбини.
Дори и с подобен напредък, IEA очаква недостиг, освен ако не бъдат използвани нови находища на полезни изкопаеми. Производството на нови критични полезни изкопаеми не се увеличава достатъчно бързо, тъй като инвеститорите не са убедени, че световните лидери са изцяло отдадени на своите климатични цели, според Бирол.
„Ако те получат от правителствата недвусмислени сигнали, че технологиите за чиста енергия са технологиите на утрешния ден, тогава вярвам, че тази инвестиция ще се активира“, казва той. Дотогава ограничените доставки на критични полезни изкопаеми ще нараснат при всяко глобално действие по изменението на климата.