Учени успешно възстановиха зрение за първи път чрез трансплантация на стволови клетки

Трима души със силно увредено зрение, които са претърпели трансплантация на стволови клетки, са имали значителни подобрения в зрението, което е продължило повече от година. Четвърти пациент също има подобрение в зрението, но резултатът е бил нестабилен. Тези четирима души станаха първите пациенти, получили трансплантации на стволови клетки за лечение на увредена роговица — чистата външна повърхност на окото.

„Резултатите оправдават разширяването на лечението за повече пациенти“ — казва изследователят на стволови клетки Жана Лоринг от Института за изследване на Скрипс в Калифорния.

Външният слой на роговицата се поддържа от запас от стволови клетки в лимбалния пръстен около ириса. Когато тези клетки са изчерпани — състояние, известно като дефицит на лимбални стволови клетки (LSCD) — на роговицата се образуват белези, което може да доведе до слепота. Това може да бъде причинено от нараняване на очите или автоимунни и генетични заболявания.

Настоящите лечения на LSCD са ограничени: те разчитат предимно на трансплантация на роговични клетки от здравото око на пациента, което е сложна процедура с несигурни резултати. Ако и двете очи са засегнати, може да се използва трансплантация на роговица от починали донори, но тя може да бъде отхвърлена от имунната система.

Офталмологът Коджи Нишида от университета в Осака в Япония и колегите му са предприели различен подход, използвайки индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS). Те са взели кръвни клетки от здрав донор, препрограмирали са ги в състояние, подобно на плода, и са ги превърнали в тънък, прозрачен слой от роговични епителни клетки.

От юни 2019 г. до ноември 2020 г. екипът е привлякал две жени и двама мъже на възраст от 39 до 72 години, с LSCD в двете очи. По време на операцията екипът е отстранил белега от болната роговица на едното око, приложил е епителни клетки от донор и е покрил областта с мека контактна леща.

2 години след трансплантацията нито един от пациентите не е имал сериозни странични ефекти. Присадките не са образували тумори — известен риск при iPS клетките — и не са атакувани от имунната система на пациентите, дори и при тези, които не приемат имуносупресивните лекарства. Важно е присадките да не бъдат отхвърлени от организма, но са необходими още процедури, за да се потвърди тяхната безопасност.

След трансплантацията и четиримата участници са имали подобрено зрение и намалено увреждане на роговицата. Три от тях са съхранили подобрението си, докато четвъртият е претърпял известно влошаване през годината.

Все още не е ясна причината за подобрението на зрението. Това може да е резултат от размножаването на трансплантираните клетки или улесняването на миграцията на собствените клетки на пациента за регенериране на роговицата.

През март се планира да започнат клинични изпитания, за да се оцени ефективността на метода.