Учен обясни защо квантовата суперпозиция не ни пречи да виждаме един и същ свят

В квантовата механика съществува парадокс: на микроскопично ниво частиците се намират в „суперпозиция“, т.е. едновременно във всички възможни състояния, докато в макрокосмоса всичко е пределно ясно и определено. Защо реалността, която ни заобикаля, е подредена, ако в основата на материята е хаос от вероятности? И ако реалността зависи от наблюдателя, защо тя изглежда еднакво за всички нас? Питър Евънс от Университета на Куинсланд изказва предположението, че класическата реалност не съществува сама по себе си, а възниква от взаимодействието ни със света и се определя от начина, по който са организирани телата и сетивата ни.

Евънс се опира на релационната квантова механика, според която свойствата на частиците съществуват само спрямо определен наблюдател. Проблемът е, че това поражда въпроса за кохерентността: ако фактите са „относителни“, защо всички ние виждаме един и същ свят, а не различни версии на реалността?

Решението, предложено от Еванс, се основава на „агентно-центрирания“ подход. Той твърди, че нашите собствени тела и сетивни способности действат като филтър, стабилизиращ нашето възприятие на света и отделящ „класическата“ реалност от квантовия шум. Нашите сетива и физическа структура ограничават взаимодействието ни с микрокосмоса: ние виждаме масите, столовете и котките, но не и отделните атоми. Именно тези ограничения задават „перспективата на агента“ и определят кои свойства на обектите стават наблюдаеми.

Когато квантовата система се сблъска със заобикалящата я среда, се задейства процес на декохерентност – естественият „шум“ на Вселената, който превръща неопределените състояния в ясни и разбираеми факти. Квантовата размитост не отива никъде, но се заключва в среда, до която хората нямат достъп. Казано по-просто, стабилната реалност, която виждаме, не възниква от само себе си, а поради начина, по който е структурирано нашето възприятие, и нещата, които сме в състояние да забележим и измерим.

Последователността на възприятието между хората се постига, защото всички ние имаме сходна сензомоторна структура.

„Използваме един и същ инструмент, човешкото тяло, за да обработваме “мрамора„ на реалността и в крайна сметка получаваме сходни „статуи“ на света“,

обяснява Еванс.

Основният извод от работата е, че реалността не съществува отделно от нас. Ние не наблюдаваме пасивно света, а активно го конструираме. Теорията на Еванс показва, че класическата реалност е динамичното взаимодействие между агента и света, а не обективното, откъснато описание на вселената.