Фишинг капан: Българин изгуби 23 000 лв. за един ден

Всеки може да стане жертва на фишинг атака, но какво правим, когато осъмнем без пари в банковата си сметка? Такъв е случаят на българин, който преди няколко месеца изгубил внушителната сума от 23 000 лв. чрез серия от 59 трансакции, без дори да подозира.

Историята е разкрита в репортаж на bTV, където пострадалият разказва как е бил подведен чрез имейл, наподобяващ комуникация от банката му. В съобщението се посочвало, че е необходимо да промени своите данни за достъп поради „проблем със сигурността“. Мъжът въвел новите си данни на фалшив сайт, идентичен с този на банката, и това отключило възможността на киберпрестъпници да контролират сметката му.

Експертът по киберсигурност Ясен Танев обяснява как работи фишинг измамата

„В момента, в който жертвата въведе данните си на зловреден сайт, престъпниците получават достъп до профила му и започват да прехвърлят пари, увеличават кредитния лимит и буквално източват сметката.“

В случая на българина, парите били изпратени към множество непознати получатели, като само една от трансакциите успяла да бъде блокирана навреме.

Според експертите от ГДБОП, мулетата — лица, които действат като посредници при изпирането на откраднатите пари — също играят ключова роля в подобни измами. Първата жена, на която били изпратени средства, Румяна Йорданова, била идентифицирана и дори върнала част от парите, но останалите суми бързо били изтеглени на постерминали в чужбина.

Банката на пострадалия твърди, че е направила всичко възможно в рамките на закона, но не е могла да предотврати измамата. Отговорността за опазване на личните данни остава в ръцете на клиента. Експертът по банкова сигурност Радомир Дуков допълва, че финансовите институции би трябвало да разполагат с механизми, които засичат необичайно поведение на клиентите и блокират подозрителни трансакции, но в случая системите не са реагирали навреме.

Как да се предпазим от фишинг атаки?

Фишингът остава сериозна заплаха за потребителите на банкови услуги. Според специалистите, най-добрата защита срещу такива атаки е повишеното внимание към съобщения, които изискват промяна на пароли и лични данни. Банките обикновено не изпращат такива искания по имейл, а предлагат други, по-сигурни методи за комуникация.

В случай на съмнение, клиентите трябва незабавно да се свържат с банката си, да затворят картите и профилите си, и да започнат възстановяването на сигурността на своите сметки от нулата.

Репортажът на bTV е поредно предупреждение към потребителите да бъдат внимателни и да пазят своите финансови данни от злонамерени атаки.