Хакерска вълна удари ЕС: пробив в Европейската комисия и серия атаки разтърсиха Брюксел

В края на януари Европейска комисия е станала обект на кибератака, при която е възможно да са били разкрити контактни данни на нейни служители. Инцидентът е бил засечен на 30 януари, а техническите екипи са успели да ограничат и отстранят пробива в рамките на няколко часа. По първоначална информация няма данни за компрометирани служебни телефони, нито за достъп до съдържание като съобщения, снимки или файлове. Става дума за пробив в централна инфраструктура, която поддържа връзка с мобилните устройства на служителите.

От Комисията потвърждават, че нападателите вероятно са получили достъп до имена и мобилни номера на част от персонала. Към момента обаче няма доказателства, че е извършвано по-дълбоко проникване в самите устройства. Случаят беше оповестен публично, след като информацията за инцидента излезе чрез Bloomberg.

Кой стои зад атаката – засега остава неясно. В официалните изявления на европейските институции не се посочва конкретен извършител, но пробивът се разглежда в контекста на все по-интензивните кибер и хибридни атаки срещу ключови демократични структури в Европа. Разследването е поето от CERT-EU, който извършва пълен технически анализ, за да установи дали става дума за държавно спонсорирана операция или за организирана престъпна група.

Паралелно с разследването, Брюксел обяви и ускоряване на внедряването на т.нар. „Европейски кибер щит“ – общоевропейска инициатива за по-ранно засичане на мащабни атаки и по-добра координация между държавите членки. Целта е да се изгради обща картина на заплахите в реално време и да се съкрати времето за реакция при инциденти, които могат да засегнат няколко държави едновременно.

Случаят с Европейската комисия обаче далеч не е изолиран. Само в рамките на първите седмици на 2026 г. бяха регистрирани няколко сериозни киберинцидента срещу ключови европейски институции. На 15 януари Европейска инвестиционна банка стана жертва на мащабна DDoS атака, която извади от строя публичния ѝ уебсайт и клиентските портали за почти едно денонощие. Отговорност за атаката пое групата Anonymous Sudan, която я свърза с недоволство от финансирани от ЕС проекти в сферата на отбраната. Макар да не бяха открити следи от кражба на средства или лични данни, прекъсването доведе до сериозни затруднения в обработката на операции и заявки.

Още по-тревожен сигнал дойде от пробив в тестова среда на eu-LISA – агенцията, която управлява някои от най-чувствителните информационни системи на Съюза, включително Шенгенската информационна система. Разследващите допускат, че атакуващите са се опитвали да проучат архитектурата на новата система за влизане и излизане от ЕС, предназначена за по-строг граничен контрол.

Само няколко дни по-късно – на 3 февруари – германските служби за сигурност съобщиха за целенасочена фишинг кампания срещу висши представители на Министерството на отбраната на Германия. В този случай атаката е комбинирала класически имейл измами с аудио съобщения, генерирани чрез deepfake технологии, които имитират гласовете на реални европейски военни партньори. Кампанията се свързва с групата APT28, известна още като Fancy Bear, за която от години се смята, че има връзки с Главно разузнавателно управление на Русия.

Съвкупността от тези инциденти показва нещо много по-голямо от отделни пробиви – Европа навлиза в период, в който атаките срещу институционалната ѝ дигитална инфраструктура стават системни, по-добре координирани и все по-често комбинират технически пробиви с психологически и информационни елементи. За ЕС това превръща киберсигурността от чисто техническа тема в стратегически въпрос за устойчивостта на самите му институции.