Хората могат да усещат вкус с кожата си: учените разказаха как е възможно това

Учените смятат, че рецепторите за горчив вкус на човешкия език са предназначени да ни предпазят от поглъщането на потенциално опасни храни, пише ScienceAlert.

Ново проучване показва, че клетките на човешката кожа имат същите рецептори, които изпълняват подобна функция на клетъчно ниво. Работата, проведена от биолози от Университета по науките в Окаяма, се основава на знанията за вкусовите рецептори тип 2 (TAS2R). Те се намират в кератиноцитите на кожата и тяхната роля е да предотвратят залепването на потенциално вредни материали.

Преди това се смяташе, че TAS2R може да се намери само в езика, но както се оказва, това изобщо не е вярно. Тези вкусови рецептори покриват дебелото черво, стомаха и горните дихателни пътища. TAS2R също кипи от активност в кератинизираните епителни клетки на човешката кожа. Ново изследване се занимава с въпроса какво точно правят там.

Лабораторно отгледани човешки кератиноцити са хранени с типично „горчиво хапче“ — фенилтиокарбамид (PTC), който се използва във всякакви изследвания, свързани с генетиката на горчивия вкус.

Когато бъде открит и свързан PTC, рецепторите се задействат и произвеждат цяла флота от ABC транспортери (транспортни протеини), за да преместят горчивото съединение през мембраните и обратно извън клетката.

Изследователите вярват, че тази верига от събития, предизвикана от TAS2R, предпазва клетката от увреждане от потенциално токсични горчиви съединения, което се вписва в теориите защо изобщо можем да усещаме „горчивия“ вкус.

Що се отнася до вкуса на езика, все още не е решено дали горчивината ни помага да открием вредните вещества. Изследванията показват, че този вкусов профил може да не е толкова полезен индикатор за токсичност, колкото някога сме смятали, тъй като много популярни храни и напитки са с горчив вкус, а много токсичните вещества не са.

Но това последно проучване предполага, че поне сред кожните клетки рецепторите могат да имат известно предимство при оцеляването след излагане на токсини. Клетките, на които са дадени токсични нива на антихистамин, са имали много по-добри нива на оцеляване, когато техните рецептори за горчивина са били активирани предварително.

„Активирането на TAS2R от горчиви съединения като PTC и захари подобрява производството на ABCB1, което води до предотвратяване на индуцирана от дифенхидрамин клетъчна смърт чрез елиминиране на тези съединения“ —- обясняват авторите на изследването.