Частната компания TAE съобщи за ново постижение в областта на термоядрения синтез

Днес повечето експериментални реактори за термоядрен синтез работят с тритий – изключително рядко и скъпо гориво. Калифорнийският стартъп TAE Technologies разчита на химическия елемент бор, който е по-евтин и по-безопасен. Заедно със своите колеги от Япония изследователите наскоро получиха първите данни за поведението на бора в изолирана плазма. Тези данни ще дадат възможност на учените да разберат по-добре процесите на термоядрения синтез на базата на бораните – химичните съединения на бора с водорода.

Миналата година TAE нагря плазмата в реактора до 75 милиона градуса по Целзий, което е два и половина пъти повече от минимума, определен от компанията за оценка ефективността на нейната система за термоядрен синтез от пето поколение Norman. Тази температура би трябвало да е достатъчна за стартирането на реакция на термоядрен синтез.

Поредното впечатляващо достижение на тази компания бе публикувано в списание Nature Communications. Това са резултатите от боранен термоядрен синтез на плазма уловена в магнитен капан. Различните параметри на тази реакция бяха измервани и преди, но в други условия – в лазерно индуцирана плазма и в в ускорителите на частици. Но получената досега информация не помогна особено много на TAE  да раздере как точно протича термоядрения синтез на борана в удържаната от силно магнитно поле плазма.

Експериментите са осъществени със съдействието на японския Национален институт по физика на термоядрения синтез (NIFS), където се намира най-голямото в света свръхпроводящо устройство за удържане на плазмата и вторият по големина LHD стеларатор, съобщава New Atlas.

Стелараторът LHD е оборудван със система за впръскване на бор или боров нитрид в плазмата. Обикновено това се прави, за да се отстранят примесите, да се намали турбулентността и да се подобри удържането на плазмата, но учените от TAE са установили, че борът също така се натрупва в средата на плазмата с достатъчна плътност, за да се очакват стабилни и измерими количества бор-водороден синтез, когато високоенергийните протони навлязат в плазмата.

Учените са конструирали устройство, базирано на пасивиран йонно-имплантиран планарен силициев детектор, способен да открива алфа частиците, възникващи в резултат на термоядрен синтез в LHD камерата. И наистина, под действието на бора и на протонните лъчи устройството регистрира минимум 150 пъти повече импулси от подобни алфа частици.

„Този експеримент ни даде голямо количество данни, с които да работим, и показа, че боранът заема достойно място в полезната термоядрена енергия“, каза Михл Биндербауер, ръководител на TAE. „Знаем, че можем да решим физическите предизвикателства пред нас и да осигурим на света нова, революционна форма на безвъглеродна енергия, която не е радиоактивна и е съвсем достъпна“.

Компанията планира до 2025 г. да постигне положителен енергиен микс, като изгради новия реактор Copernicus. А в началото на 2030 г. той вече трябва да работи като първият в света прототип на свързана към електрическата мрежа термоядрена електроцентрала с използването на борани.