Човешкото тяло: шедьовър или несполучлива курсова работа?

^{Оригиналът е на Satarion, който очевидно има малко странно чувство за хумор}

Човешкото тяло далеч не е шедьовър на инженерната мисъл, а когато се анализира повече или по-малко внимателно, изглежда като жива колекция от грешки, неправилни изчисления и просто лоши идеи. Фактът, че при всичко това човешкото тяло все пак функционира, изглежда буквално напук на всичко. Всеки технически ръководител би разгромил подобен проект на пух и прах. Но, за съжаление, еволюцията работи без абсолютно никакви чертежи, спецификации и план.

Анатомия: защо правиш това?

Ако силите, които са формирали хомо сапиенс, се явят на изпит по анатомия, ще се провалят с гръм и трясък. Телата ни са съвкупност от части, слепени на случаен принцип, като всяка система прилича на проект, одобрен в последния момент преди изтичането на крайния срок. От ларинкса през ставите до очите – ето една селекция на неуспешните проекти, които ни карат да се замислим: дали това наистина е било планирано?

Ларинкс: Две функции, един инцидент. Дали дишането и храненето през една и съща тръба са добра идея? Ларинкс, при който дори най-малката грешка в синхронизацията и едно парче от ябълка ви изпращат в статистиката: в САЩ около 5000 души се задавят и след това се задушават всяка година, след като са загубили тази нелепа лотария. Китовете, с техните отделни дихателна тръба и хранопровод, не могат да се задавят, но ние трябва да тренираме рефлексите си, за да не се превърнем в герой на тъжната хроника. Много неудачна оптимизация.

Гръбначен стълб: Отплата за показността. Да стоиш прав е готино, разбира се: ръцете са свободни, можеш да държиш своя смартфон. Но гръбначният стълб, преработен от четириногите, отвръща на тази демонстрация с хернии, сколиози и болки, от които шимпанзетата на клоните само се кикотят. Тесният таз, друг гениален „ъпгрейд“, превръща раждането в такъв кошмар, че дори в ранното Средновековие до една трета от жените не могат да преживеят процеса. Едва през XIX в., с появата на акушерството, смъртността спада до 5-10%, а в края му – до 1-2% – в цивилизованите страни. Благодарности за постоянно болящия гръб и раждането, което прилича повече на екстремен спорт.

Колене: Натоварването не е предвидено в проекта. Коленните стави са друг шедьовър на еволюционния дизайн. Те могат да издържат 4-5 пъти по-голямо от телесното тегло, но към 60-годишна възраст една трета от населението има износване на хрущяла, което се възнаграждава с остеоартрит. Разкъсвания на сухожилията? Около 200 000 случая годишно само в САЩ. Ставите, наследени от четириногите предци, явно не са били предназначени за живот в изправено положение. Разбира се, те забравено е да добавят укрепващи конструкции към елементите, които са били подложени на прекомерно натоварване, оставяйки ни да куцаме и да желаем протези за крайниците. Браво за далновидността.

Рамо: Свобода с риск. Раменната става е шампион по подвижност, но тази свобода си има цена. Тя е толкова нестабилна, че изкълчванията представляват 1,7% от всички ставни травми, а травмите на ротаторния маншон засягат 20% от хората над 60 години. Имаме става за хвърляне на копие и катерене по дърветата, но никой не се е погрижил за връзките, които да я предпазват от изваждане при всяко неудобно движение. В крайна сметка: можем да махаме с ръка, но едно лошо падане и на рамото му трябват години, за да се възстанови.

Храносмилане: Куфар без дръжка. Черво, което се простира на 7-9 метра, е като да влачиш куфар без дръжка. Това е по-подходящо за тревопасните предци, отколкото за нас с нашата смесена диета. Дългият хранителен път увеличава риска от запек, дивертикулоза и рак на дебелото черво – около 150 000 случая годишно в САЩ. Минали са векове, откакто е изоставена диетата на тревопасните, но никой не е съкратил или оптимизирал тази система, когато започнахме да готвим месото, за да го направим по-лесно смилаемо. Лъвовете с техните къси черва се справят за часове, докато ние влачим допълнителни метри, сякаш като наказание за кулинарните експерименти.

Пикочно-полова система: планиране на ниво сутерен. Пикочо-половата система като цяло е анекдот. При жените уретрата съседства с такива „санитарни“ зони, че циститът се превръща в реалност за половината от тях. При мъжете простатата прегръща уретрата по такъв начин, че към 50-годишна възраст половината от мъжете изпитват болки при уриниране. Тазът, оптимизиран за изправено положение, е взел твърд приоритет пред базисното зониране. Резултатът е инфекции, усложнения и неудобни посещения при уролога. Един от най-необмислените детайли в дизайна.

Очи: Сляпото петно е в комплекта. Очите са като камера, сглобена наобратно. Ретината е разположена така, че нервите лежат върху нея, създавайки сляпо петно, което мозъкът е принуден да дорисува. Освен това изображението върху ретината е обърнато и мозъкът изразходва енергия, за да го обърне обратно – благодарности за допълнителната работа. Октоподите имат ретини, които са сглобени правилно – всичко е ясно, няма грешки. Може би Лъвкрафт е бил прав и нашите богове са в морските дълбини. И „по образ и подобие“ се отнася за октоподите? Ние сме получили алфа версията.

Рудименти и гени: махнете го това, моля!

Когато са били раздавани системните обновления, разпечатката от раздела по генетика е била използвана за опаковане на нечия храна. Вместо ъпгрейд сме получили набор от рудименти, гени, програмирани да се провалят, и мозък, който полудява в ерата на интернет. Ето една селекция от това, което щеше да е по-добре да остане в черновата.

Апендиксът и мъдреците: реликва с уловки. Апендиксът и мъдреците са сувенири от предците, които създателят е бил твърде мързелив да изхвърли. Апендиксът, използван някога за подпомагане на дъвченето на трева, сега само чака възможност да се възпали: преди антибиотиците той е убивал до 90% от пациентите. Зъби на мъдростта? Челюстта ви се е свила, няма място и 85% от хората ги изтръгват, проклинайки всичко на света. Би си заслужавало просто да се премахнат тези остатъци, но е очевидно, че зъболекарите трябва да печелят пари. Благодарности за проявената загриженост.

Гените: лотария с лоши награди. Гените са като лотария, в която наградите са рак, стареене и наследствени болести. Мутациите в BRCA1 увеличават риска от рак на гърдата с до 80%, дефектите в CFTR водят до муковисцидоза, а сривовете в HBB причиняват сърповидноклетъчната анемия, от която страдат милиони хора. Теломерите, които се скъсяват при всяко клетъчно делене, гарантират бръчки и слабост. Природата се интересува само от това да се възпроизвеждаме, а това, което се случва след 40-те, не е неин проблем. Имунната система понякога решава да стреля по своите, причинявайки диабет и артрит. Тя откровено е сглобена на ниво стажант.

Голият копач (Heterocephalus glaber), животинче, което прилича на сбръчкана наденица, се смее на генетичните ни проблеми. Този гризач е почти неостаряващ и без ракови заболявания, благодарение на уникалните си механизми за възстановяване на ДНК. Ние не сме получили такъв бонус и трябва да се примирим с гените, които сякаш нарочно ни поднасят неприятни изненади. Изглежда, че много избирателно са ни давали привилегиите и явно не сме били сред фаворитите.

Метаболизмът: Мазнините като запас и проклятие. Метаболизмът, усъвършенстван в условията на глад, складира мазнини, сякаш все още гоним мамути. В епохата на бързото хранене това води до затлъстяване (42% от възрастните в САЩ) и диабет тип II (13% от населението). За еволюцията идеята, че храната ще лежи във всеки супермаркет, а най-близкият бургер ще е на един хвърлей разстояние, е буквално непоносима. Можем да оцелеем без храна за няколко седмици, но си плащаме за това с талията и тестовете за захар. Наистина очаквам с нетърпение новия фърмуер….

Мозък: Гениалност с бъгове. Мозъкът е най-големият коз, но грешките му са отделен цирк. Вродените фобии като страх от змии или височини са били полезни в саваната, но в офиса само пречат, а социофобията или страхът от публично говорене са съвременни грешки, с които мозъкът не може да се справи. Страховите разстройства измъчват 30% от хората през целия им живот, а през последните 30 години процентът им се е увеличил с 20%. Когнитивните изкривявания като ефекта на Дънинг-Крюгер, при който некомпетентните са убедени в своята гениалност, или тенденцията да потвърждаваме убежденията си, ни правят майстори на самозаблудата. Допаминовата зависимост към социалните мрежи ни превръща в плъхове, които дърпат лоста заради лайковете. Мозъкът е създаден, за да ловува мамути, а не за да се тревожи за непрочетени съобщения или за туитове в 3 часа сутринта.

Защо еволюцията не коригира тези пропуски? За съжаление процесът не се характеризира с осъзнатост. Работят ли нещата? Оцелява ли видът? Чудесно. Изправянето осакатява гърба, но ни дава ръце – супер. Сляпото петно? Мозъкът ще дорисува каквото трябва. Апендицит? Преди хирургията все някак си сме живеели.

Човешкото тяло работи, но с такива уговорки, че ти се иска да се оплачеш на небесната техническа поддръжка.

Под статията има много коментари. Може ни най-интересният е: „Жалбата е приета. Вие като негоден екземпляр ще бъдете ликвидиран„.