Шамар в лицето на Тръмп: Китай тайно разположи 100 ядрени ракети на монголската граница, докато светът спеше

Китай изглежда е преминал от подготовка на инфраструктура към реално разполагане на нови междуконтинентални ракети. В доклад на Пентагона, с който се запознаха американски журналисти се казва, че Пекин вероятно вече е заредил повече от 100 междуконтинентални балистични ракети в три района, изградени близо до границата с Монголия.

Преди това САЩ обръщаха внимание главно върху изграждането на самите стартови позиции. Сега става дума за следващата стъпка – разполагането на твърдогоривни ракети DF-31 в тях. Тези съобщения идват на фона на опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп да преразгледа идеята за ядрено разоръжаване и да включи в преговорите не само Русия, но и Китай. Миналия месец той публично говори за работа по такъв план, но съдържанието на доклада на Пентагона създава впечатлението, че Пекин не е в настроение за сериозен диалог по контрола на въоръженията или за обсъждане на съкращения.

Наближаващият край на действието на договора CHB-III между САЩ и Русия допълнително повишава нервността на ситуацията. Споразумението, подписано през 2010 година ограничаваше броя на разположените ядрени бойни глави до 1550 и определяше тавана за носителите на 700. През 2021 година страните се споразумяха за 5-одишно удължаване, но няма възможност за повторно официално удължаване на договора. Това принуждава Вашингтон да търси други възможности.

В Съединените щати все по-често се говори за тристранно споразумение с участието на Китай – идея, която Тръмп вече разгледа по време на първия си мандат като президент. Американските анализатори предупреждават, че липсата на такъв формат и постепенното отслабване на дипломатическите канали може да увеличи недоверието между трите ядрени сили и да направи ситуацията по-непредсказуема.

Картината се усложнява и от споровете в САЩ относно възможното възобновяване на ядрените опити. Все още не е ясно как точно Вашингтон е готов да действа в тази посока, но поддръжниците на новия договор смятат, че участието на Китай в тристранните споразумения може поне да забави нарастването на ядрения му потенциал.

Оценките на САЩ остават доста строги. В редица доклади се твърди, че Китай изгражда и модернизира ядрените си сили по-бързо от която и да е друга държава с такъв арсенал. Пекин не е съгласен с това. Китайското посолство в САЩ заявява, че нивото на ядрените оръжия остава минимално и достатъчно само за националната сигурност и подчертава ангажимента за политика на неупотреба на ядрено оръжие.

В проектодоклада на Пентагона се споменава отделно за нови мини по границата с Монголия. Според оценките на САЩ там биха могли да бъдат разположени около 100 ракети DF-31. Въпреки че в документа не се посочват конкретните цели на тези МБР, експертите свързват появата им с нарастващото напрежение около конфликта в Тайван.

Китай последователно заявява, че счита демократично управлявания Тайван за своя територия и се стреми към обединението му с континенталната част. В същия доклад се твърди, че китайското ръководство очаква до края на 2027 година да бъде подготвено и да постигне успех при евентуален военен сблъсък около острова.

Според американската армия разполагането на междуконтинентални ракети може да има за цел да възпре САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион в случай на криза. Става въпрос не само за ядрения фактор, но и за желанието да се усложнят действията на американските сили в близост до китайските граници.

Според документа ядреният арсенал на Китай за 2024 година се оценява на около 600 бойни глави. В същото време се твърди, че Пекин планира до 2030 година да надхвърли 100 бойни глави. Официалната позиция на Китай остава непроменена: ядрените оръжия се разглеждат като инструмент за възпиране, а не за нападение.

Пентагонът подчертава, че докладът все още е предварителен и може да се промени, преди да бъде представен на Конгреса. Допълнителен фон създават и вътрешните процеси в Китай. Някои анализатори отбелязват, че антикорупционната кампания на Си Дзинпин в Народноосвободителната армия е довела до временно забавяне на договорите и поръчките в областта на отбраната. В дългосрочен план те смятат, че тези мерки трябва да подобрят управляемостта и ефективността на въоръжените сили на Китай.