Шведска експедиция открива необикновени гробници в Кипър

Екип от учени от Университета в Гьотеборг откри гробници близо до историческия търговски център от бронзовата епоха, Хала Султан Теке, в Кипър. Тези гробници се нареждат сред най-разкошните, откривани някога в средиземноморския регион, предлагащи ценна представа за управлението на древния град и работата му като център за търговия с мед между 1500 и 1300 г. пр.н.е.

„Като се има предвид богатството на гробните дарове, разумно е да се предположи, че това са били кралски гробници, въпреки че не знаем много за формата на управление в града по това време. Несъмнено погребаните тук са изиграли значителна роля в управлението на града“, разказва Петер Фишер, професор по археология и ръководител на експедицията

Гробниците, разположени отвъд разпростиращия се 50 хектара град от бронзовата епоха, включват подземни камери, достъпни през тесни проходи от повърхността. Тези камери се различават по размер, като най-голямата е с размери 4 x 5 метра.

Шведската експедиция Söderberg, която прави разкопки в Хала Султан Теке близо до град Ларнака от 2010 г., преди това е открила камерни гробници с ценни предмети.

Но това, което отличава новооткритите гробници от техните предшественици, е огромното изобилие и изключителното качество на артефактите.

„Открихме над 500 артефакта от две гробници, много от които са изработени от благородни метали, скъпоценни камъни, слонова кост и висококачествена керамика“, разкри Фишер.

Как е проведено изследването

Екипът използва магнитометри, инструменти, способни да изобразят обекти и структури до два метра под повърхността, за да локализират гробниците. Чрез сравняване на данните от магнитометъра за района, където парчета от керамични съдове са били нарушени от земеделието, те могат да идентифицират кухини и това води до откриването на тези необикновени гробни места.

Едно от едно откритията включва женски останки, придружени от десетки керамични съдове, бижута и красиво полирано кръгло бронзово огледало. До женския скелет лежи и скелет на едногодишно дете, придружен от керамична играчка.

„Няколко индивида, както мъже, така и жени, бяха украсени с диадеми и огърлици с висулки от най-високо качество, вероятно изработени в Египет по време на управлението на видни фараони като Тутмос III, Аменофис IV (Ехнатон) и съпругата му Нефертити“, отбелязва Фишер

Диадемите се отличават със сложни релефни рисунки, изобразяващи бикове, газели, лъвове и цветя. Освен това експедицията разкри керамични съдове, произхождащи предимно от Гърция, съдове от Турция, Сирия, Палестина и Египет.

Бронзови оръжия, някои украсени с инкрустации от слонова кост, и печат със златна рамка, изработен от твърдия минерал хематит, включващ надписи на богове и владетели, също бяха открити в гробниците.

 „Огромното богатство на тези погребани индивиди произлиза от медната индустрия. Медната руда, добивана от близките мини в планината Тродос, е рафинирана в рамките на града, който след това е изнасял значителни количества рафиниран метал за съседните култури. Медта е била високо ценена стока, тъй като образува издръжливата бронзова сплав, когато се комбинира с калай, което води до бронзовата епоха“, подчертава Фишер.