Шпионски софтуер на всеки телефон? Как новото европейско законодателство може да застраши личната ни свобода

На 7 октомври 2024 г., в предаването „ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев“, Богомил Шопов – експерт по дигитални права и добре познат обществен активист – изрази сериозни опасения относно предстоящо гласуване на Европейския съвет, което може да промени начина, по който използваме дигиталните платформи и месенджърите като Viber, WhatsApp и Telegram. Предложеното законодателство цели да въведе механизъм за сканиране на съдържание с цел борба с престъпленията, свързани с детска порнография. Въпреки че мотивите зад тази инициатива са повече от благородни, Шопов предупреди за значителните рискове за личната неприкосновеност и свободата на комуникация, които тези мерки могат да породят.

Новото европейско законодателство: Какво точно се предвижда?

Шопов обясни в ефира на Дремджиев, че на следващото заседание на Европейския съвет се очаква да бъде разгледан законопроект, който ще задължи всички популярни месенджъри и платформи за комуникация да въведат софтуер за сканиране на съдържание. Тази инициатива се представя като част от по-широките усилия за борба с престъпленията, свързани с детска порнография, и други форми на експлоатация на деца.

Основното предвиждане е, че всички снимки и видеа, които потребителите изпращат през тези платформи, ще бъдат автоматично сканирани и проверявани дали съдържат забранено или незаконно съдържание. Шопов подчерта, че този процес включва и потенциалното добавяне на шпионски софтуер директно на смартфоните на потребителите. Този софтуер би имал възможността да следи не само изпратените съобщения, но и всички данни, съхранявани на устройството, което според Шопов представлява сериозен риск за личната свобода и правото на поверителност.

Технически детайли и защо те са опасни

Според Богомил Шопов проблемът не е в самата борба с престъпления като детската порнография, а в начините, по които се планира тя да бъде осъществявана. Той даде пример със ситуация, която изглежда напълно невинна – дядо или баща снима децата си на плажа или в басейн, а снимките, които са на техните телефони, биха могли да бъдат погрешно интерпретирани като неподходящо съдържание.

Тук се намесва концепцията за автоматизирано разпознаване на изображения и видеа. Системите, които сканират тези материали, биха ги сравнявали с огромни бази данни, събирани от правоприлагащите органи и други институции. Проблемът е, че подобна система не винаги може да направи разлика между невинна снимка и потенциално незаконно съдържание. Такива технологии могат да доведат до погрешни идентификации и обвинения. Един от примерите, който често се споменава, е за родителите в САЩ, които са били разследвани заради снимки на децата си във вана, въпреки че са били напълно невинни. Това поставя въпроса: каква е границата между защитата на децата и нарушаването на личната свобода?

Личната неприкосновеност под заплаха

Богомил Шопов обръща внимание на един от най-големите рискове, свързани с това законодателство – липсата на яснота и гаранции, че тези технологии няма да бъдат разширени до пълно следене на всички файлове и комуникации, съхранявани на телефоните ни. Това е класически пример за проблема с „пълзящата юрисдикция“, при която една привидно невинна мярка може бързо да бъде разширена до много по-големи мащаби, отколкото е първоначално замислено.

Пример за подобен случай в историята е американският „Патриотичен акт“, приет след атаките на 11 септември 2001 г. Първоначално този закон е бил насочен към борба с тероризма, но впоследствие е използван за следене на граждани по редица други причини, включително за търсене на данни, несвързани с тероризъм. Шопов изразява опасение, че подобно нещо може да се случи и с новото европейско законодателство.

Нуждата от алтернативни решения

Основната теза на Шопов е, че техническите мерки, като сканирането на съдържание, не са решение на проблема с престъпленията, свързани с детската порнография. Вместо това, той призовава за прилагане на препоръките на организации като ООН и УНИЦЕФ, които се фокусират върху превенцията на тези престъпления още преди те да достигнат до дигиталното пространство. Според Шопов, работата трябва да започне с изкореняване на причините за престъпленията и предотвратяване на създаването на такова съдържание, а не с масово следене на обикновените потребители.

Шопов също така отбелязва, че в процеса на разработване на законопроекта българските власти, като МВР, не са се консултирали с експерти от организации като УНИЦЕФ или Агенцията за закрила на детето. Това поражда допълнителни съмнения относно истинските намерения на този законопроект.

Възможни злоупотреби и потенциално бъдеще

Шопов сподели и друга тревожна възможност – използването на тази технология за политически цели. Ако властите могат да сканират и следят всяко изображение и видео, те биха могли да злоупотребят с тези механизми за контрол върху свободата на изразяване. Той даде пример с публични фигури и политици – какво би се случило, ако снимки на политически противници или компрометиращи материали бъдат добавени в базата данни и се използват за политическа репресия?

Тази възможност показва колко опасно е да се предоставя твърде голяма власт на правителствата и компаниите, които контролират нашата комуникация. Историята е пълна с примери за злоупотреби с власт, когато механизмите за сигурност не са адекватно регламентирани.

Какво можем да очакваме?

Очаква се законопроектът да бъде обсъден на следващото заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 10 октомври, денят, в който ще се обсъжда и присъединяването на България към Шенгенското пространство. Темата е повече от актуална и касае не само България, но и всички европейски граждани. Въпросът не е само как ще се борим с престъпленията, свързани с детската порнография, но и как ще защитим основните права на всеки един от нас – правото на личен живот и свободна комуникация.

Заключение

Разговорът с Богомил Шопов ни отвори очите за реалните опасности, които стоят зад предложеното европейско законодателство. Борбата с престъпления като детската порнография безспорно трябва да бъде водена, но въпросът е как? Къде е границата между защитата на обществото и опазването на личната свобода? Отговорът на този въпрос тепърва ще бъде търсен, но е ясно едно – обществото трябва да бъде внимателно и критично към всяка инициатива, която може да застраши основните ни права.