Ще може ли Русия да произвежда литий

Литият е ключов компонент в изграждането на най-разнообразни акумулаторни батерии, които се използват на практика навсякъде – от смартфоните до електромобилите. Русия има големи запаси на литий, но от над 20 години не е извършвала добив на този метал и е предпочитала по-евтиния внос. Но сега с вноса на литий има проблеми. В началото на 2022-ра четири големи руски компании обявиха плановете си да започнат още през тази година да произвеждат литий от руски суровини, но сега стана ясно, че тези скоро проекти няма да бъдат осъществени.

Министерството на промишлеността и търговията на Русия наскоро заяви, че ако няма литиеви суровини, то ще възникнат огромни проблеми в осигуряването на литиевите потребности на страната, като в крайна сметка Руската Федерация ще спре да произвежда литиево-йонни акумулаторни батерии. Министерството допълнително потвърди, че Русия от десетки години не извършва добив на литиева руда. Тази суровина във вид на литиев карбонат пристига предимно от Чили, Аржентина, Китай и Боливия. Но още от миналата година Поднебесната изпитва остър недостиг на литий, а след спирането на доставките от Чили и Аржентина, Русия може да получава тази суровина само от Боливия.

„На практика всички руски производители и потребители на литиеви продукти могат да пострадат от прекратяването на вноса на необходимите суровини – от компанията за производство на литиево-йонни батерии Лиотех до Каменско-Уралския металургичен завод, който произвежда полуфабрикати от алуминиево-литиеви сплави“, заяви пред Forbes независимият експерт Леонид Хазанов. „Освен това, ние няма да можем да компенсираме липсата на литиеви суровини със собствен добив – това засега при нас просто го няма.

За какво е необходим литият и как се извършва неговият добив

Литият е най-лекият в света метал. В металургията той се използва за деоксидиране и повишаване пластичността и здравината на сплавите. В оптиката този метал се използва за производството на стъкла, които защитават очите от вредните ултравиолетови лъчи. Освен това в ядрената енергетика и в атомните технологии с негова помощ се получава радиоактивния изотоп на водорода – тритий. Но на практика почти всичкият литий се използва за производството на акумулаторни батерии за акумулаторните блокове на електромобилите. Огромният скок в търсенето на електрически автомобили миналата година вдигна цената на този метал с цели 400%.

Към днешен ден цените на литиевия карбонат превишиха 70 хиляди щ. долара за тон, въпреки че миналата година цената на тази суровина бе приблизително 13 хиляди щ. долара. Причината за това е огромното търсене от страна на производителите на литиево-йонни акумулаторни батерии.

Познати са няколко начина за добив на литий. При хидроминералния метод минерализираните подземни води се изпомпват в специални басейни, в които се осъществява изпаряване. От останалия концентрат се получава литиев карбонат, който се използва от производителите на акумулаторни батерии от целия свят. Интересно е, че литият се произвежда в така наречения литиев триъгълник, който се намира в Андите на границата с Аржентина, Боливия и Чили. Именно там се намират повече от половината световни находища на литий.

По скъп е така нареченият руден метод, при който добивът на този метал се осъществява в мини или кариери от пегматити – скали, съдържащи най-различни метали, включително и литий. В наши дни започва добивът на литий и от отпадъчната руда, както и от вече използваните акумулаторни блокове за електромобилите.

Според информацията на Геологическата служба на САЩ (USGS), най-много литиеви находища, които са много подходящи за добива на този метал, има в Боливия с прогнозно количество от 21 милиона тона, Аржентина (19 милиона тона), Чили (9,8 милиона тона), САЩ (9,1 милиона тона), Австралия (7,3 милиона тона) и Китай (5,1 милиона тона). USGS не е направила прогноза за количествата литиеви запаси на Русия.

Общият добив на литий през 2021-ва година възлиза на около 100 хиляди тона, като това е увеличение от 21% в сравнение с предишната година. Най-много литий бе получен в Австралия – 55 хиляди тона, следвана от Чили с 26 хиляди тона, Китай с 14 хиляди тона и Аржентина с 6200 тона. Според тези статистики Боливия не се счита за голям производител. Според анализаторите на изданието The Economist, добивът на литий за миналата година в Боливия е само около 600 тона.

Това е по-малко отколкото е необходимо само на Русия. Интересно е че от общото количество произведено в Русия литий, Руската Федерация използва само от 400 до 700 тона, а останалите произведени от 1300 до 1600 тона отиват за износ. От самия литий Русия произвежда акумулаторни батерии, стъкло, керамика, специални смазочни материали, алуминиево-литиеви сплави и други.

Проектът на Норникел и Росатом

На 25 април металургичният комбинат Норникел обяви намеренията си да създаде съвместно предприятие с Росатом за разработване на литиевото находище Колмозерское в Мурманска област и за по-нататъшната дълбока преработка на литиевите суровини.

Колмозерское е най-голямото (18,9% от вътрешните резерви) и най-обещаващото руско находище на литиева руда, което в момента все още не е разпределено. Съвместното предприятие на Норникел и Росатом възнамерява да участва в организирания търг за получаване на лиценз за разработването на това литиево находище. Търгът се очаква да се проведе още тази година.

Топ-мениджмънтът на Норникел прогнозира, че до 2030 година търсенето на никел ще се увеличи минимум пет пъти. Това означава, че Русия има нужда от свои собствени литиеви суровини и от създаването на една почти затворена верига от производство – от добива на рудата до производството на акумулаторни батерии. Вече е подписано споразумение за намерение и е готова предварителната техническа документация за този проект. Предприятието Норникел не желае да разкрива повече информация за съвместното предприятие и за технологиите, които ще се използват.

Проектът на Росатом и Норилск Никел може да се окаже труден за изпълнение: въпреки големите запаси на находището Колмозерское, неговите руди са характерни със своя твърде сложен състав и тяхната преработка може да се окаже изключително скъпа.

В проекта взима участие и дъщерната компания РЕНЕРА на Росатом, която е директен производител на литиево-йонни акумулаторни батерии за използване в специализираната техника, енергетиката и електрическия транспорт.

Самият проект се очаква да бъде завършен към 2030-та година, но след инвазията в Украйна става ясно, че неговото изпълнение ще трябва да бъде отложено неизвестно колко години.

Проектът на Газпром и ИНК

В началото на февруари Газпром, Иркутската петролна компания (ИНК) и Министерството на промишлеността и търговията подписаха тристранен план за действие, към който е приложена и пътна карта за изпълнение на проект за производство на литиеви съединения от минерализирани подземни води на Ковиктинското газокондензатно находище в Иркутска област.

Газпром е извършил технологично-икономическата оценка на проекта, според която в перспектива това находище може да осигури вътрешното търсене на литий. Нещо повече, проектът на Газпром и Иркутската нефтена компания ще даде възможност за формирането на руска литиева промишленост, работеща на пълен цикъл с възможност за износ на литий в чужбина. Само че не е посочено кога трябва да започне и кога да приключи този проект. Навярно това трябва да стане през 2030 година.

Газпром и ИНК са подписали през месец октомври 2021-ва година меморандум за намеренията си да работят и развиват този проект за добив на литий в Ковиктинското хранилище. Има заявления, че ИНК разполага със собствени технологии за преработката на подземните води с високо съдържание на литий.

Газпром и ИНК не отговориха на зададените от Forbes въпроси относно проекта, като само бе съобщено, че работата по него съответства на заложеното в пътната карта.

Дагестан същo иска са произвежда литий

За намеренията си да започне износа на литиев карбонат обяви и министърът на промишлеността на Дагестан Низам Халилов. Той заяви пред медиите, че републиката има три големи находища на литий, а от най-голямото от тях – Южно-Сухокумското находище е възможен добивът на от 5000 до 6000 тона литиеви съединения годишно.

Според публикуваната във Forbes информация, през изтеклите 40 години в Северен Кавказ са открити 92 находища с промишлено съдържание на литий, като 55 от тях са на територията на Дагестан. Според руските учени, Берикейското, Южносухумското и Тарумовското находище могат не само да задоволят нуждите на страната от литиев карбонат, но и ще има възможност и за износ.

Като се има предвид силно намалелите през последните няколко седмици доставки на литий за Русия, Дагестан е на мнение, че неговият проект за добив на този метал е напълно осъществим. Според направените оценки, за неговата реализация са необходими около 1 милиард рубли. Предполага се, че тази инвестиция бързо ще се възвърне и Русия ще престане да зависи от тази стратегическа суровина. Дати на започване и приключване на проекта няма.

Други находища на литий

От 1941-ва до 1997-ма години единствената работеща литиева мина в Русия се намира в Красноярския край на територията на находището Завитински. Полученият концентрат се е преработвал в Красноярския химико-металургичен завод (КХМЗ). Във времената на СССР около 40% от запасите на находището са изчерпани, а през 1997-ма година то е затворено и консервирано.

Според министерството на промишлеността и търговията заводът в Красноярск оформя лиценз за добив на литий от техногенните депа, създадени на територията на находището Завитински. Има проекти за добив на литиев хидроокис в Тулска област. Ако бъдат издадени необходимите лицензи до края на тази година то в началото на 2023-та могат да бъдат създадени първите малки пилотни предприятия.

С преработката на литий се занимава Новосибирският завод за преработка на литий, който е част от Росатом. А вече използваните литиеви батерии се рециклират в две руски предприятия: Националната екологична компания (НЕК) в Ярославъл и от Мегаполисресурс в Челябинск.

Нито един от тези проекти скоро няма да бъдат реализирани

„Необходимо е да се каже, че всички тези проекти са на етап добри намерения“ – каза пред Forbes аналитикът от финансовата група Финам Алексей Калачев. „Ще мине немалко време докато бъдат направени реалните икономически обосновки, да бъде решено кои технологии ще се използват за добива и преработката на литий, след което трябва да бъдат одобрени съответните проекти и да бъде осигурено тяхното финансиране. В сега създалите се условия е необходимо самостоятелно да бъде разработено и произведено съответното технологично оборудване. Всичко това означава, че добивът на литий няма как да започне по-рано от следващата година при условие, че проектите получат мощно държавно ускорение на правителствено ниво“.

Всичките изброени дотук проекти за добив на литиеви суровини явно няма да могат да бъде реализирани в кратки срокове, понеже са необходими нови технологии за тяхната преработка, необходимо е проектирането и изграждането на нови минни предприятия, трябва да се създаде транспортна и енергийна инфраструктура, както и да се осигури подходящото финансиране.