Ще отмени ли САЩ Раздел 230 и идва ли нова епоха за Интернет?

На 8 февруари 1996 г. президентът Бил Клинтън подписва Закона за благоприличие в онлайн комуникациите, който се явява обща регулаторна рамка за интернет платформите. Почти всички от CDA смятат този закон за противоконституционен, но благодарение на неговото влизане в сила, е станало възможно тепърва зараждащата се глобална мрежа и социални медии да процъфтят. Законът се нарича още Раздел 230 на САЩ и през последния четвърт век имаше оформяща роля за интернет – за добро или лошо.

Раздел 230 защитава юридически всеки собственик или потребител на „интерактивна компютърна услуга“ – обикновено приложение или уебсайт, от отговорност за съдържанието, публикувано на платформата. Благодарение именно на тази протекция, стана възможно днес да имаме либерални социални мрежи като Facebook, Twitter, YouTube и много други, макар и които да не са съвършени в либералния си характер. През последните няколко години това привлече гнева на консервативните политици, които искат да накажат големите технологични компании или Big Tech за редица публикации, които са повлияли националната политика на САЩ, а в някои и световната, но също така и привлича вниманието на законодателите и активистите, които казват, че този закон юридически разрешава на уеб услугите съзнателно да позволят физическия и сексуален тормоз, без това да се счита за незаконно за тях, като единствената отговорност, пред която биват изправени администраторите на подобни уеб платформи, е пред потребителите, а за премахването на вредоносното съдържание се разчита на мерките за модерация, които социалната мрежа е взела. Конгресът на САЩ представи няколко основни предложения за реформи в тази насока и най-малко едно от тях навярно ще бъде реализирано в бъдеще.

Дебатът по раздел 230 обаче е много по-комплексен от един закон или няколко гигантски социални мрежи. През следващите няколко дни конгреса на САЩ може да излъчи събитие на живо с някои хора, които битката с Big Tech е пропуснала – опитвайки се да уравновеси дебата, за да може фокусът на тези обсъждания да не бъде ограничен само до Facebook и YouTube, а за интернет като цяло. Но засега, на 25-годишнината от приемането на раздел 230, съществуват няколко големи въпроса, с които всяко едно от предложенията за юридическа промяна, трябва да може да се справи.

Преди това обаче, нека да изясним, защо ни интересува Раздел 230 от законодателството на САЩ? Почти всички от големите социални мрежи, които всички ние използваме ежедневно, са базирани в САЩ и се управляват оттам. Отделно, страната е техния основен пазар, а Конгреса на САЩ е основният им регулатор, що се отнася до евентуални нарушения на законодателството. Макар и ние да се намираме в Европа, ако настъпят юридически промени, които да принудят социалните мрежи да бъдат отговорни за съдържанието, което потребителите публикуват на техните платформи, то тези промени биха имали глобално значение и обхват. Дискусията относно Раздел 230 се води разпалено в продължение на последните няколко години, а още през 2018 г. изпълнителния директор на Twitter Джак Дорси потвърди в публично интервю, че ако социалната мрежа започне да носи отговорност за съдържанието, публикувано в САЩ, то навярно ще се наложи да предприеме глобални промени, касаещи не само страната, но и всички пазари на Twitter. Европейската комисия от своя страна, отново през 2018 г., също възнамеряваше и разглеждаше възможности за законодателство, което да държи социалните медии отговорни за съдържанието в тях. Това ще рече, че ходовете около Раздел 230 в САЩ биха имали и важно политическо влияние и могат да бъдат последвани от много други правителства по света.

Един от най-добрите коментари за този технологичен закон е от The New York Times. На 6 август 2019 г. „Таймс“ публикува дълга статия, озаглавена „Защо речта на омразата в интернет е безкраен проблем“, в чието подзаглавие се обяснява, че това е така, „Защото Раздел 230 я защитава“. На следващия ден „Таймс“ трезво отбеляза, че речта на омразата всъщност е „защитена“ от различен закон – Първата поправка. Това е факт, който често се укрива в дебатите относно Раздел 230, но е неизбежен при всеки дебат за онлайн съдържанието.

Раздел 230 предпазва сайтовете от отговорност за незаконно съдържание, но речта на омразата и подканите към физическо или друго насилие над дадено лице, остават разрешени от закона съгласно действащата първа поправка в САЩ. Така например, според законите на САЩ, няма юридическо задължение към това твърдения като тези, че COVID-19 е измама или че изборите на САЩ са фалшифицирани, освен ако в тези твърдения не са включени неща като измамна продажба на продукти или услуги или клевета по адрес на конкретна политическа партия, що се отнася до изборите. По същия начин, не е незаконно да публикувате расистки коментар във Facebook или да пожелаете тежко заболяване да сполети някого в имейл, освен ако не започнете да го тормозите много упорито. И е законно някой потребител да бъде блокиран от дадена платформа заради това.

Съществува много онлайн съдържание, което е вредоносно, но все още законно

Това не прави онлайн злоупотребите или дезинформацията по-малко потенциално вредни, особено когато това се случва в огромен мащаб. Но съдилищата в САЩ тълкуват Първата поправка като широк щит срещу правителството, забраняващо или наказващо определени видове реч. Раздел 230 не може да отмени тези юридически защити, заложени в Първата поправка, за да накара компаниите за премахват обидно, но законно съдържание.

Някои критици изрично признават този факт. Сред тях е и правният учен Мери Ан Франкс, която призова за по-тясна интерпретация на Първата поправка, както и Тим Ву, който твърди, че настоящият закон за речта не отчита начина, по който съвременната цензура работи онлайн. Много политици обаче не са съгласни с това – включително президента Джо Байдън, който иска да отмени Раздел 230, за да спре дезинформацията във Facеbook, или неговият заместник-началник на кабинета Брус Рийд, който изглежда смята, че отмяната ще накара социалните мрежи да регулират стриктно съдържанието си.

Промяната на раздел 230 би повлияла, за добро или зло, на начина, по който сайтовете обработват вредоносното съдържание, речта на омразата, материали, отразяващи или подклаждащи сексуално насилие или незаконни продажби на оръжия. Но когато става въпрос за реч на омразата, дезинформация и трудни за дефиниране престъпления като подбуждане към насилие, въпросът опира да това дали самата американска концепция за свободата на словото трябва да се промени. А една такава промяна може да бъде изключително рисковано и сложно намерение.

Къде са фокусирани усилията срещу вредоносното съдържание?

За да се посочат няколко масови огнища, общо взето политическите активисти обвиняват за цялото вредоносно съдържание големите технологични компании и „тъмните кътчета на интернет“.

Големите уеб услуги – особено гиганти като Facebook и YouTube, но също и средни по размери платформи като Grindr и Tripadvisor имат свой специфичен набор от проблеми. Въпреки че по-голямата част от съдържанието им е безобидно, те са твърде големи, за да бъдат модерирани перфектно, като предоставят една трибуна, която експонира изказванията на онези потребители, които ежедневно си служат с речта на омразата. Тези платформи често са автоматизирани и включват препоръки и сортиране на това, което хората виждат онлайн, което понякога се случва непредсказуемо и може да включва особено негативно съдържание. И блокирането на някого от социалните мрежи може сериозно да повлияе на възможността му да се свързва със своите приятели, членове на семейството и бизнеса. В най-лошия случай платформите са объркващо модерирани и не реагират на оплаквания за тормоз или незаконно съдържание.

По-малките сайтове с токсично съдържание поставят различни проблеми. Най-вече това се дължи на факта, че често те са значително по-разнообразни и тематично ограничени – това могат да са неонацистки форуми, които насърчават расистки злоупотреби, нишови общности, които споделят недобросъвестно порнографско съдържание, или блогове, посветени на обидни и клеветнически слухове. Те са откровено враждебни към всякакви опити за модерация на съдържанието. Повечето хора едва ли посещават тези сайтове, но действията им имат своя отзвук в мрежата най-вече чрез резултатите от търсене или чрез споделяне на линкове към тях в групи и известни стени в социалните мрежи. Понякога Big Tech и тези „тъмни кътчета на интернет“ се сблъскват – както при насилственото конспиративно движение QAnon, което стартира в сайта 4chan, но получи широко разпространение във Facebook. Ако трябва да бъдем точни, съдържанието, публикувано от последователите на движението, не може да се определи изцяло за незаконно – и именно това е едно от най-големите предизвикателства пред модерирането.

Законодателите досега разглеждаха Раздел 230 като проблем, който е ограничен изцяло до големите технологични компании, като въвеждат законопроекти, които са ясно насочени към отстраняване на специфични проблеми с Facebook, YouTube и Twitter. Поддръжниците на Раздел 230 основателно твърдят, че отмяната му може да навреди на по-малки, добронамерени портали. Така много често в дебата по темата за Раздел 230 се пренебрегва една важна част от онлайн еко системата.

Ако Конгресът на САЩ успешно промени Раздел 230, така че уебсайтовете да започнат да носят отговорност за вредоносното съдържание, публикувано от техните потребители, има два много широки възможни резултата за бъдещето на интернет. В единия случай настоящите онлайн гиганти ще получат още по-голяма мощност и ще прилагат още по-строги ограничения за съдържанието на техните платформи, а при втория основният бизнес модел на много компании от Силициевата долина просто вече ще се окаже неактуален.

В първия сценарий ще се окажем в интернет свят, който е още по-силно доминиран от няколко големи, познати сайтове и приложения. Amazon, Facebook и Google ще разполагат с ресурсите да наемат огромни екипи за модериране на съдържанието и ще започнат да изграждат сложни автоматизирани системи за управление на съдържанието, като в противен случай рискуват да започнат да се водят дела за определено съдържание, публикувано на техните платформи. Това обаче няма да важи за по-малките сайтове и портали, за които би било трудно и дори невъзможно да регулират цялото съдържание, особено ако имат известна потребителска база, но нямат приходите на Facebook например. Така много онлайн предприемачи може да се откажат и от стимула да създават нови тематични общности и нишови портали за определени интереси.

Разбира се, ще има и известен риск от нееднозначно прилагане на евентуални нови правила в тази насока. Така например сайтовете, които разпространяват неверни клюки и клевети в интернет, ще бъдат държани под отговорност за това, но същото ще важи например и за платформи, в които потребителите публикуват сигнали за определени лица, компании и прочее, когато са имали негативен опит с тях. Реално погледнато, пред едно ново законодателство в гореизброената насока, и двата сайта биха се оказали нарушители по един и същи начин. По същия начин например движения като #MeToo биха били силно затруднени в една така променена версия на интернет, в която публикуването на всеки личен разказ или предизвикването на всеки обществен дебат по дадена тема, могат да се превърнат в нарушение на нечия репутация или права, а след като бъдат заклеймени като такива само с едно оплакване, незабавно да бъдат премахвани. В тези два примера се вижда ясно колко застрашителни за много от съвременния обществен живот могат да бъдат тези промени. Всяка стъпка по посока на отмяна на Раздел 230 се оказва нощ с две остриета, който може да донесе немалко проблеми.

В крайна сметка обаче, каквито и промени по Раздел 230 да настъпят, то те могат да окажат съществено влияние върху начина, по който изглежда интернет, който познаваме днес. Така например юристът Джеф Косеф нарече Раздел 230 „26-те думи, които създадоха интернет“ и това в действителност е подходящо описание. Раздел 230 позволи създаването на мрежи и сайтове (както търговски, така и с нестопанска цел), които могат бързо да се мащабират въз основа на генерираното от потребителите съдържание, привличайки милиони или милиарди потребители, след което доразвиват политиката за модериране и екипите си за прилагане на вътрешните правила, докато растат. Ако още от самото начало, платформите носят пълна отговорност за всяко публикувано съдържание, то това на практика би означавало, че за тях ще бъде изключително трудно изобщо да започнат и да стъпят на онлайн пазара. А това би означавало по-малко конкуренция в тази насока и все по-затруднено пробиване на нови играчи, независимо в коя сфера на социалните комуникации. И ако всички тези промени могат да тръгнат първоначално от САЩ, то би било единствено въпрос на време да се разраснат и до повечето други пазари на социалните мрежи, но дори и другите правителства да не предприемат такива ходове, би имало голяма вероятност социалните мрежи да решат да уеднаквят вътрешните си стандарти и политики в повечето региони, в които оперират, където е налична сходна политическа среда.