Ядрената триада на САЩ: Как работи и защо е важна?

Мнозина знаят израза „взаимно гарантирано унищожение“. Тази фраза най-често се свързва с използването на ядрени оръжия. Идеята е, че заплахата от отмъщение с ядрени оръжия ще попречи на други нации да използват своите ядрени оръжия. Това е баланс, който работи досега. Съединените американски щати разполагат с хиляди ядрени оръжия, разпространени по целия свят. Когато се говори за ядрената триада, те се отнасят до трите различни „крака“, които съставляват метода за доставка на тези ядрени оръжия. Бойните глави на ядрената триада на Америка могат да бъдат монтирани върху бомби и ракети, изстрелвани от въздуха, водата и сушата.

Наличието на такава стабилна система гарантира, че Америка винаги ще има начин да отвърне на ядрена атака, дори ако един или два от краката бъдат премахнати. Към 2021 г. страната има приблизително 3,800 ядрени бойни глави в своя арсенал. Съществуват приблизително 400 силоза, предназначени за изстрелване на ядрени бойни глави от земя, заедно с 14 подводници, покриващи морската част от триадата, и 66 бомбардировача и изтребители за въздушна атака.

Подводниците са най-добре скритите платформи за изстрелване

Морският крак на ядрената триада се състои от 14 подводници от клас Охайо. Те са ядрени подводници, проектирани да бъдат скрити и постоянно патрулират. Няколко от тях са в непрекъснат патрул. Всяка има по два екипажа (син и златен). Когато единият екип е на сушата, другият е във водата. Подводниците остават във водата приблизително 77 дни, след което се връщат в пристанище за около 35 дни. Тогава другият екипаж излиза за ново патрулиране. Тъй като плавателните съдове са с ядрено задвижване, то технически биха могли да останат навън по-дълго.

Тези подводници имат способността да носят и изстрелват 20 балистични ракети, изстрелвани от подводници (SLBM), които имат обсег от 7,400 километра. С ракети с такъв обсег на мобилна, неоткриваема платформа, те могат да ударят навсякъде по света, дори ако целта няма излаз на море. Те носеха по 24 SLBM, но Новият договор за стратегически оръжия изискваше намаляване на ядреното въоръжение, така че част от тръбите за изстрелване бяха деактивирани. Подводниците могат официално да се гмуркат на около 250 метра дълбочина, но има предположения, че могат да достигнат до около 450 метра. Планирано е подводниците от клас Охайо да бъдат заменени с новите от клас Колумбия някъде през 2030 г.

Арсеналът на сушата също е доста сериозен

Континенталната част на САЩ е пълна със силози, въоръжени с междуконтинентални балистични ракети (ICBM), известни като ракети Minuteman III. Има 400 ракети Minuteman III, разпръснати в Монтана, Уайоминг, Северна Дакота и Колорадо. Те са в постоянна готовност за изстрелване. Тъй като са „междуконтинентални“, те имат обхват да достигнат до други континенти, над 9,600 километра. Те могат също така да достигнат скорости от над 24,000 километра в час, или Mach 23, и да носят до три ядрени бойни глави. Щетите, които Minuteman III би причинил, биха били различни от всичко, което човечеството е виждало до сега.

Има планове за замяна на тези междуконтинентални балистични ракети с ракети LGM-35A Sentinel, както и модернизиране на съоръженията за изстрелване. Силозите на междуконтиненталните балистични ракети са най-уязвимата ядрена част от триадата поради стационарния си характер. Това обуславя нуждата от съществуване на триадата в тази и форма. Тези наземни платформи са известни и като „ядрена гъба“.

Въздухът не изостава от другите два крака

Двете основни платформи, предназначени за изстрелване на ядрени ракети от въздуха, са стелт бомбардировачът B-2 Spirit и B-52H Stratofortress. F-16 Falcon беше основният боен изтребител, способен да използва ядрено оръжие, но от март 2024 г. F-35 Lightning II е сертифициран да носи ядрени бомби. Ядрените оръжия, използвани от самолетите, са или ядрени крилати ракети, изстрелвани от въздуха (ALCM), или гравитационни бомби. ALCM могат да бъдат изстреляни от разстояние около 2,400 километра и са известни със своята точност, докато ядрените гравитационни бомби трябва да бъдат пуснати по-близо до целта.

В арсенала на ВВС на САЩ има 20 B-2 и 46 B-52, като B-52 е оборудван за изстрелване на 12 усъвършенствани крилати ракети AGM-129 и 20 ALCM с ядрена глава AGM-86A, докато B-2 носи B61-11 и B-83 гравитационни бомби. B61-11 обикновено е предназначенa за цели, които са по-дълбоко под земята. И двата бомбардировача са готови да бъдат заменени, тъй като Northrop Grumman е в процес на разработване на B-21 Raider, нов стелт бомбардировач, който обещава да бъде по-напреднал от своя предшественик B-2.

Военновъздушните сили планират да разработят нови ядрени бомби B61, за да удължат живота на бомбата с 20 години. B61-12 ще бъде проектирана с ядрена бойна глава с нисък капацитет, която трябва да сведе до минимум съпътстващите щети и ще бъде завършена през 2025 г. Освен това се разработва Long Range Standoff Weapon (LRSO), нова ядрена крилата ракета, която ще замени остарелите ракети AGM-86B ALCM.