30 години Windows 95: революцията, която ни научи да натискаме „Старт“

През лятото на 1995-а в САЩ кината въртяха Mortal Kombat, в радиото звучеше Kiss from a Rose на Сийл, а по света хората започваха да се вълнуват от интернет. Но истинската премиера, която привлече милиони, не беше филм или песен – това беше Windows 95.

В нощта на пускането му опашки от ентусиасти се извиха пред магазините в Ню Йорк, Лондон, Сидни и десетки други градове. Някои сравняваха събитието с рок фестивал, други го нарекоха „Уудстокът на 90-те“. Един от купувачите в Лос Анджелис казва пред репортер: „Чаках това две години и половина. Това е най-важното нещо от излизането на флопи дисковете насам.“

Microsoft превърна старта в спектакъл, какъвто софтуерната индустрия дотогава не беше виждала. Empire State Building светна в цветовете на Windows, от CN Tower в Торонто висеше 100-метров банер, а в Австралия огромна кутия с логото на Windows 95 бе вкарана на баржа в Сидни. Във Великобритания цели полета бяха боядисани с логото, за да го виждат пътниците от самолетите. Дори в популярния Paramount Great America в Калифорния бе организирано масово парти със стотици щандове, на които се демонстрираха нови програми за Windows 95.

Най-запомнящата се част от кампанията беше рекламният клип със Start Me Up на Rolling Stones, за който Microsoft плати три милиона долара

Рекламата показваше хора от всякакви възрасти и националности, които използват компютри у дома, в офиса, в интернет кафета, в училище. Тя излъчваше енергията на потребителски продукт, който е „за всички“. А за да се подсигури, че новината ще влезе в масовата култура, компанията впрегна звездите на своето време.

Джей Лено води официалния старт в Редмънд, а Дженифър Анистън и Матю Пери участваха в забавно видео, което демонстрира функциите на новата система.

За разлика от досегашните скучни премиери на софтуер, Windows 95 беше събитие с холивудски размах. Над 5 000 души присъстваха на официалното откриване, а медиите го отразиха по начин, по който днес говорим за нов iPhone. Нищо чудно, че само за първата година бяха продадени над 40 милиона копия – нечуван успех за онова време.

Разбира се, зад този блясък стоеше и сериозна технологична революция. Проектът „Chicago“. Microsoft започва работа по него още през 1992 г., когато конкурентът IBM опитва да наложи OS/2, а пазарът е залят от алтернативни DOS системи. Целта е ясна – да се създаде операционна система, която да е модерна, но достъпна, способна да върви и на обикновения хардуер, и да предложи на масовия потребител удобство, което дотогава беше запазено само за специалистите.

Досега Windows изглеждаше по-скоро като добавка върху MS-DOS, но с Windows 95 Microsoft реши да слее двете неща и да представи истинска самостоятелна операционна система. От архитектурна гледна точка това беше преход към 32-битова среда, която позволяваше истинска многозадачност и повече стабилност. Това, разбира се, не беше съвършено – много части от кода останаха 16-битови, за да се гарантира съвместимост със стари програми, а синият екран се превърна в печално познато явление. Но за времето си Windows 95 беше гигантска крачка напред.

Това, което най-много впечатли хората, беше новият интерфейс. До този момент потребителите работеха с Program Manager, който изглеждаше и се усещаше като сложна йерархия от прозорци и икони. Windows 95 промени всичко с появата на Start бутона – едно малко квадратче в долния ляв ъгъл, което събра всички програми, документи и настройки в удобно меню. Към него се добави таскбарът, където всяко стартирано приложение получаваше собствен бутон, и системната област, показваща часовника и няколко полезни икони. Заедно с това Windows Explorer замени стария File Manager и предложи съвсем нов начин за работа с файлове и папки.

За първи път в компютърния свят се появиха познатите днес „Моят компютър“, „Моите документи“ и „Кошче“, а потребителите започнаха да използват пряк път до всяка програма или документ направо от десктопа. Тази комбинация от елементи създаде визуална и логическа рамка, която се запази в продължение на десетилетия и продължава да е жива и днес, макар и в модифициран вид в Windows 11.

Под повърхността Windows 95 донесе редица технологии, които промениха начина, по който хората възприемаха компютъра. Plug and Play – обещанието, че системата ще разпознава автоматично хардуера и ще конфигурира драйверите – може и да не работеше винаги безотказно, но беше огромна крачка напред в сравнение с предишната епоха на джъмпери и ръчни настройки. Поддръжката на дълги файлови имена с до 255 символа премахна досадното ограничение на DOS, при което всеки файл трябваше да се казва с осем букви и трибуквено разширение. С времето се появиха и ключови допълнения – DirectX, който отвори вратите за ново поколение компютърни игри, FAT32 за по-големи дискове, както и първата поддръжка за USB устройства. Тези нововъведения не само улесняваха ежедневието, но и подготвяха платформата за бъдещето, в което компютрите щяха да станат център на цифровия живот.

Любопитна подробност, за която разказва инженерът Реймънд Чен, е самата инсталация на Windows 95. Вместо графичен сетъп с икони и прозорци, потребителите виждаха обикновен текстов интерфейс, напомнящ DOS.

Причината е прагматична – за да не пишат от нулата нова графична библиотека, разработчиците използват вече готовата среда на Windows 3.1, която имала всичко необходимо: драйвери, диалогови прозорци и стабилност. Така се ражда своеобразна „мини ОС“, зареждана само за инсталацията – концепция, която оцеля и до днес като Windows Preinstallation Environment, използвано при инсталации и поправки. С други думи, Windows 95 беше толкова голям скок напред, че дори самото му инсталиране изискваше отделна малка операционна система вътре в голямата.

Успехът на Windows 95 беше толкова категоричен, че до 1998 г. системата държеше почти 60% от световния пазар.

Въпреки възторга, критиците не закъсняха. С интегрирането на MS-DOS Microsoft буквално уби конкуренцията на пазара на алтернативни системи. Internet Explorer, който първоначално се предлагаше отделно, сложи началото на браузърните войни и унищожи Netscape. Появиха се и обвинения за „Windows Tax“ – тактика, при която производителите получаваха по-ниски цени за лиценз, ако не предлагаха алтернативни операционни системи. През 1998 г. Ралф Нейдър заяви, че Microsoft „задушава“ индустрията и принуждава потребителите да плащат повече за посредствени продукти.

В България обаче реалността беше различна

През 1995 г. не се редяхме по опашки пред компютърни магазини в полунощ. Интернет още беше непознато понятие за повечето хора, а Windows 95 стигна до нас със закъснение – чрез пиратски дискети, в училищните кабинети или с първите Pentium компютри. Затова спомените ни са други: първите опити да отворим „Моят компютър“, първите игри, които вървяха по-лесно от старото DOS меню, първото любопитство към иконката на Internet Explorer.

Тридесет години по-късно Windows 95 остава символ на нова епоха. То въведе интерфейс, който все още използваме, и създаде културата на компютъра като масов уред. Може би Apple и Amiga бяха пионери в някои идеи, но именно Microsoft успя да ги направи достъпни за милиони хора по света.

И ако в САЩ това беше „Уудстокът на компютрите“, то в България често беше първият урок по информатика, първият „кош“ за изтрит файл или първата игра на стар Pentium. Днес остава само един въпрос:

А вие кога за първи път натиснахте бутона „Старт“?