COVID-19 даде екологична почивка на планетата. Ще успеем ли да я задържим?

Със сигурност сте виждали туитовете или сте ставали свидетели на промените от първа ръка. С обявяването на извънредното положение и въвеждането на карантинния период поради опасността от COVID-19, небето над градовете по света стана по-синьо. Прословутият мръсен въздух в Ню Делхи беше по-чист,  каналите във Венеция също бяха толкова чисти, че можеше да се види морския живот да плува през тях.А свещената фраза „Земята лекува, ние сме вирусът“ беше увековечена като мийм.

Наблюденията не бяха просто анекдотични. Проучване от май месец установи значителни спадове на дневните глобални емисии на въглероден диоксид, с пиков спад от 17% в началото на април. Но ако пандемията от коронавирус дава на Земята глътка свеж въздух, това може да е само временно. Докато заповедите за обявяване на извънредно положение се увеличават по целия свят, експертите предупреждават, че емисиите бързо ще се възстановят. Докато възобновяваме ежедневните си задачи, всеки напредък в опазването на околната среда може да бъде прекратен точно толкова бързо, колкото се е породил.

Тоест, освен ако политиците, правителствата и други групи не започнат да работят върху структурните и обществени промени, би било трудно да се справим с климатичните изменения. Това включва въвеждане на гъвкави графици за работа на режим home office, за да се намали трафика, затваряне на улици за превозни средства, насърчаване на използването на велосипеди и увеличаване на инвестициите в чиста, възобновяема енергия.

„Това е най-подходящият момент да направите драстични промени“, казва Франсиско Артигас, директор на изследователския институт за околна среда Meadowlands в Ню Джърси. „Трябва да променим начина, по който живеем, защото това, което правим в момента просто не е устойчиво“.

Тъй като правителствата правят инвестиции за рестартиране на икономиката, е изключително важно те да мислят за насърчаване на напредъка като въвеждат използването на електрическите превозни средства и възобновяемата енергия, които създават работни места, като същевременно помагат на планетата, добавя климатологът Корин Льо Кере, професор от университета в Източна Англия.

Депутатите от Европейския съюз през юни одобриха правилата, гарантиращи, че инвестициите няма да подкрепят замърсяващите околната среда индустрии. Комисията разглежда начините, по които правилата могат да подкрепят Европейската Зелена сделка, която има за цел да премахне нетните емисии на парникови газове до 2050 г. САЩ все още не са разкрили подобни мерки в разгара на пандемията от COVID-19.

„Промените, наблюдавани по време на извънредното положение, не са структурни промени“, казва Льо Куре, който е съавтор на проучването през май за ежедневните въглеродни емисии, публикувано в научното списание Nature Climate Change. „Те никога няма да се запазят.“

Промяна на навиците

Въпреки многото смъртоносни и разрушителни ефекти на пандемията от коронавирус – включително повече от половин милион смъртни случаи в световен мащаб, масова безработица, закриване на бизнеси и напрежение в системата на здравеопазването в САЩ, също има известен напредък. В Китай, например, замърсяването на въздуха е спаднало през февруари по време на извънредното положение в страната. Но най-населената страна в света с близо 1,4 милиарда души също демонстрира защо бързите действия са от критично значение: Замърсяването на въздуха в Китай отново е нараснало до май месец след премахването на ограниченията. Страната си е върнала същите нива на замърсяване както през юни 2019г.

Докато САЩ продължават да разхлабват ограниченията и повече предприятия се отварят отново, учените предвиждат замърсяването на въздуха и ежедневните емисии също да нарастват бързо.

„Видяхме огромни спадове временно, но нещата се връщат към нормалното“, казва Роб Джаксън, климатолог от университета в Станфорд и съавтор на проучването Nature.

Тъй като спадът в ежедневните емисии се дължал на принудителна промяна в поведението – хората били принудени от правителствата да останат вкъщи, а не поради системни промени, той не бил проектиран да продължи, казва Джаксън. Общите изминати мили в САЩ, например, спаднали с повече от 40% през март, преди отново да се повишат, тъй като повече американци се върнали на пътя, дори преди премахването на ограниченията. Наблюдават се и значителни спадове в полетите, като Федералната авиационна администрация е отчела в средата на май, че броят на търговските полети, които оперират в САЩ, е спаднал с 71% в сравнение със същия период на миналата година.

За да се преодолеят ефективно климатичните промени, казва Le Quéré, трябва да има системни промени в енергийната инфраструктура, като по-силен фокус върху зелената енергия, както и промяна в поведението, насочена към подобряване на благосъстоянието на хората. Да караме колело и да се разхождаме повече, вместо да шофираме, както и да ядем по-малко червено месо. Тези неща не са полезни само за околната среда, но и за личното ни здраве.

„Това са промени в поведението, които не са толкова лесни и бързи“, съобщава Le Quéré.

Една от най-големите промени в поведението по време на извънредното положение била експоненциалният ръст на хората, работещи от вкъщи. Около половината от американските работници са в сферата телекомуникациите, според априлски доклад на Brookings Institution, неправителствена организация за обществена политика във Вашингтон. Това е два пъти повече, отколкото през 2017г. и 2018г. Климатолозите се надяват, че това е тенденция, която ще продължава до известна степен дори и след като пандемията приключи, може би някои служители ще остават вкъщи за постоянно. По-малко хора на пътя означава по-малко замърсяване от превозните средства.

Междувременно много хора, които не могат да работят от вкъщи, преосмислят преместването си във времето на социалната дистанция. Пътуването с препълнен влак например е много по-малко привлекателно по време на пандемия. Няколко града по света, включително Милано и Париж, възобновяват своите транзитни услуги, като добавят велосипедни алеи и по-широки тротоари. Сиатъл затвори за постоянно няколко пътища с цел да насърчава движението на велосипедисти и пешеходци.

„Ние осъзнаваме, че когато нещата започват да се отварят отново, хората все още ще трябва да се придвижват и транзитът няма да играе точно същата роля, както преди“, казва Итън Бергърсън, говорител на Министерството на транспорта в Сиатъл , „Все още искаме хората да имат онези добри, безопасни варианти да обикалят без кола и искаме да направим всичко възможно, за да ги насърчим.“

Но тласъкът към социална изолация в автомобилите или търсене на място на тротоара означава, че COVID-19 потенциално може да има пагубен ефект върху инфраструктурата на обществения транспорт и инвестициите. В района на залива Сан Франциско няколко автобусни линии са на пресечения блок, тъй като транзитните бюджети намаляват. Други градове като Лос Анджелис и Вашингтон, окръг Колумбия, също са направили значителни съкращения на автобусните и железопътните услуги на фона на намаляването на приходите.

Спад на нивото на въглеродните емисии

Намаляването на въглеродните емисии по време на извънредното положение, макар и значително, все още не е достатъчно, за да постигне дълготрайни промени. Учените казват, че това няма да се случи, докато не намалим емисиите до нула, което означава да премахваме толкова въглерод от атмосферата, колкото отделяме.

Всъщност нивата на въглероден диоксид все още достигат рекордно високи стойности през тази година, сочат данни на института по океанография на Scripps и на Националната администрация за океана и атмосфера. Най-високото средно месечно количество CO2 във въздуха, регистрирано някога, около 417 части на милион.

„Все още замърсяваме „, съобщава Ралф Килинг, програмен директор на Scripps CO2. „Краткосрочно намаляване като това не прави толкова голяма разлика в дългосрочен план, освен ако не е последвано от промяна в траекторията, при която започваме да излъчваме по-малко от година на година. Нуждаем се от промяна в курса. „

Лесно е да си песимист. Дори при глобално блокиране, можем да си мислим, че все още не можем да намалим достатъчно емисиите, за да постигнем екологичните цели. Но не така трябва да гледаме на проблема, казва Дан Кохан, доцент по гражданско и екологично инженерство в университета Райс. Вместо това трябва да се съсредоточим върху прилагането на устойчиви мерки за опазване на околната среда, особено сега, когато всичко се връща постарому.

 „Това обаче крие опасност хората да объркат намаляването на емисиите с икономическото унищожаване“ казва Дан Кохан.

Технологичните компании също предприемат стъпки за справяне с изменението на климата. Миналата седмица Apple заяви, че планира да стане въглеродно неутрална в целия си бизнес до 2030 г. Microsoft също си партнира с големи компании, включително Nike, Unilever и Starbucks, за да формират Transform to Net Zero, инициатива, насочена към постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. През януари изпълнителният директор на Microsoft – Сатя Надела заяви, че компанията има за цел да стане въглеродно неутрална до 2030 г. и се стреми да премахне до 2050 г. емисиите на парникови газове, които са изпращани в земната атмосфера през целия живот на компанията. Кохан казва, че стабилизирането на климата ще включва икономически растеж, тъй като ще трябва да се инвестира в мерки като замяна на изкопаеми горива с по-чисти форми на енергия.

Например по-малко автомобили на пътя показват какво е възможно, ако повече хора избират да ходят, да карат колело или да карат електрически автомобили. Спадът в използването на въглища – започнал в САЩ далеч преди пандемията – също обрисува картина на въздействието, което могат да имат повече зелени мерки, като вятърната и слънчевата енергия върху планетата.

„Въпреки че промените са били невероятни“, казва Артигас, „пътят е дълъг.“