Covid-19 ще промени начина, по който ще пътуваме, завинаги

Добрата новина е, че хората сме упорити същества и ще се справим с COVID-19 пандемията рано или късно. Неизбежно обаче, ще ни се наложи да променим начина си на живот. Една от областите, която ще бъде най-засегната, е придвижването. Именно чрез движението си разпространяваме коронавируса – с влак, самолет, с кола, с камион, с кораб и прочие.

Възможно е мобилността да се превърне в комбинация от свързани системи, които могат да помагат в подобни кризи – с превенция, идентификация на заразени и дори ограничаване на огнищата, обясняват от FastCompany.

Какви възможности има?

Транспортът ще става все повече автоматизиран от всякога. И тук говорим не просто за автономно движение. Тук говорим за автоматична дезинфекция, намаляване на точките на допир. Няма да има врати, които да не се отварят и затварят сами. Ще има системи за контрол с жестове и поглед. Това включва и заплащането на услугите. UV светлини ще почистват повърхностите. Изкуственият интелект ще се заеме с графиците, маршрутите и разпределението на местата.

Липсата на персонал обаче си има и своите минуси. Какво ще правим, ако загубим нещо в автобуса? Какво, ако сме човек със специални нужди, който има нужда от помощ при пътуването. Какво се случва, ако нещо не работи? Ами с хората, които ще саботират системата чрез вандализъм или нещо друго?

Със сигурност има и много неясноти, които трябва да бъдат отработени

Мобилността – врата към мащабно наблюдение

Дори в момента не е рядкост да се използват камери и сензори на терминали, гари, спирки и платформи. При гореспоменатият сценарии обаче ще има много повече от тях. За да може машините и хората, които ги управляват дистанционно, да разполагат с нужната информация. Само така ще се минимизират опашките, излишните контакти и ще се идентифицират споделените повърхности, които трябва да бъдат дезинфекцирани.

Това със сигурност ще доведе до ползи за пътуващите и ще подсигури правилното функциониране на автоматичните системи. Подобно нещо дори ще има при споделено пътуване да речем. Камера от превозното средство ще наблюдава хората вътре. Термален сензор ще измерва температурата им. На летищата ще има маршрут преминаващ през тунели, градини и други атракции, които ще са оборудвани с технологии за скрининг. Без да се докосва нищо и без да се предоставят документи, хората ще бъдат идентифицирани и проверявани. В метрото ще има големи табла, на които ще се показва коя част от влаковете е най-препълнена, за да изберем друга. Тази информация отново ще се събира с камери.

Операторите на транспортни услуги ще могат да работят със здравните власти, за да се идентифицират потенциално болни хора. Опасността ще бъде оценявана в реално време, те ще бъдат лекувани или при нужда поставени под карантина.

Няма как обаче да не засегнем темата, че всички тези камери и сензори ще навлизат в личното ни пространство. Технологиите може да са създадени с добро намерение, но това не значи, че няма да има злоупотреби. Термалните камери няма как да засекат безсимптомни пътници. В същото време ще стимулират хората да прикриват температурата си с лекарства и специални дрехи.

Самото усещане, че си следен постоянно, е неприятно

Ще се появяват все повече хора със страх от тълпи, страх от отворени пространства и напускане на дома, всякакви други подобни състояния. Наблюдателните средства, които трябва да ни накарат да се чувстваме в безопасност, могат да ни депресират и да ни направят параноични.

И двете заложени тези са крайни, вероятно истината ще е някъде по средата. Важно е да осъзнаем, че животът ще се промени след COVID-19. А още по-важно е добре да помислим над това какво ще променим и как ще го направим.