Гигантът в социалните мрежи Facebook забрани на военните сили, които чрез преврат започнаха да управляват страната в диктатурен режим, достъпа до Facebook и Instagram, както и на свързаните с военните сили лица.
Компанията заяви, че е действала, след като е решила, че „рисковете от допускането на Tatmadaw (военните сили в Мианмар, които в момента упражняват политическа власт в страната) във Facebook и Instagram са твърде големи.“
Военните използваха Facebook, за да разпространяват твърденията си, че изборите за парламент през 2020 г., на които демократичната партия в страната победи с мажоритарен вот, са фалшифицирани.
Повече от половина от 54-те милиона души в Мианмар използват Facebook всеки ден, като платформата за мнозина всъщност е синоним на интернет.
Facebook само няколко дни по-рано премахна страницата на военните сили на Мианмар заради нарушаване на правилата на социалната мрежа след преврата от 1 февруари.
Откакто военните поеха властта в Мианмар, започнаха стотици арести на протестиращи, които близките им не могат да открият в продължение на седмици, както и редувани прекъсвания на интернет връзката и забрана на достъпа до много социални мрежи и обществени платформи, в това число и Facebook. Въпреки това, много потребители все още имат достъп до социалната мрежа, а немалък е броят на тези, които решават да използват VPN услуги.
Мианмарски преврат: Какво се случва и защо?
Facebook заяви в изявление късно в сряда, че вижда „необходимост от тази забрана“ след „събитията от преврата от 1 февруари, включително и смъртоносно насилие над цивилни.“
Най-малко трима протестиращи и един полицай бяха убити в размириците по време на митинги срещу преврата, който отстрани избраното демократично правителство в югоизточната азиатска държава.
Facebook също заяви, че ще забрани всички свързани с Tatmadaw търговски обекти да рекламират в платформата, добавяйки, че тези забрани ще влязат в сила незабавно и ще останат валидни за неопределен период от време.
От социалната мрежа добавят, че забраната няма да обхваща правителствени министерства и агенции, ангажирани с обществени услуги, като Министерството на здравеопазването и образованието.
Военните и интернет
Почти ежедневно се провеждат протести по улиците на Мианмар, известни още като Бирма.
Те продължават въпреки заплахата по-рано тази седмица, която военните диктатори отправиха към протестиращите, че ако не спрат с действията си, ще използват смъртоносна сила срещу тях.
Критиците също казват, че военните се опитват да премахнат всяка критика и несъгласие с тяхното управление онлайн, като периодично изключват достъпа до интернет в цялата страна. Член 77 от Закона за далекосъобщенията в Мианмар, приет през 2013 г. се използва от правителството за спиране на интернет връзката по време на националната извънредна ситуация. Активисти от години насочват вниманието към своите опасения за ролята, която Facebook играе в разпространението на речта на омразата в Мианмар.
Много преди последния преврат имаше опасения, че Facebook има способността да засили религиозното напрежение в страната, сред чието население преобладава будизма. През 2014 г. екстремисткият анти-мюсюлмански монах Ашин Виратху сподели публикация, в която се твърди, че будистко момиче е било изнасилено от мюсюлмански мъже. Публикацията стана високопопулярна в социалната мрежа. Дни по-късно тълпа се нахвърли срещу мъже, заподозрени като извършители на престъплението, като двама души загинаха от последвалото насилие. По-късно полицейско разследване от местните власти гласеше, че обвинението е напълно измислено.
През 2017 г. Facebook отново бе поставен под светлините на прожекторите за ролята, която играе в насилието над малцинството на рохингите.
Доклад на Ройтерс открива над 1000 публикации, коментари и изображения във Facebook, атакуващи рохингите и мюсюлманите.
Установено е, че началникът на армията на Мианмар Мин Аунг Хлаинг – сега военен владетел на страната, е наричал рохингите „бенгалци“ – засилвайки представата, че те са имигранти от Бангладеш, въпреки че мнозина от тях живеят в страната от поколения насам.
В крайна сметка Facebook забрани достъпа Мин Аунг Хлаинг и редица други високопоставени военни фигури. Това беше първият случай, в която Facebook забрани достъпа на военен или политически лидер на която и да било държава.
Доклад на ООН през 2018 г. установи, че Facebook е „бавен и неефективен“ в борбата с речта на омразата. „До каква степен публикациите и съобщенията във Facebook са довели до реална дискриминация и насилие трябва да бъде проучено допълнително и задълбочено“ се казва в доклада.
Тогава Facebook също призна, че мнозина в Мианмар разчитат на социалната мрежа като на портал за снабдяване с актуална информация повече, отколкото хората на останалите места по света.
Исторически контекст
Мианмар, известен още като Бирма, става независима от Великобритания през 1948 г. През по-голямата част от съвременната си история страната е била под военно управление. Ситуацията започва да се променя през 2010 г., което довежда до провеждане на свободни избори през 2015 г. и създаване на правителство, ръководено от лидер ветеран на опозицията Аун Сан Су Чжи през следващата година. През 2017 г. бойци от етическата група на рохингите започнаха нападения над полицаи, а армията на Мианмар и местното будистко население реагира със смъртоносни репресии, като според съобщенията и докладите тогава са загинали хиляди рохинги. Повече от половин милион рохинги са напуснали страната под политически натиск – действие, което ООН нарича „учебник за етническо прочистване“.