Fortinet: младите служители нехаят за сигурността

Прведено през настоящият месец над 3200 служители на възраст между 21 и 32 години от 20 държави, специалистите също така разглеждат възрастовото разделение на засегнатите от инциденти, компетенцията на младите служители по отношение на компютърната безопасност и така популярните практики за съхраняване на корпоративни данни на лични облачни акаунти.

45% от запитаните отговарят, че BYOD политиката ги прави по-продуктивни, а 51% заявяват, че биха пренебрегнали всяка политика на компанията, която забранява използването на лично компютърно устройство в офиса или за служебни цели.

36% от анкетирането, които използват личните си акаунти в облачна услуга (като Dropbox) за служебни цели заявяват, че биха нарушили всяка корпоративна политика, която им пречи да правят това, а 48% биха пренебрегнали забраната за ползването на смарт часовници или Google Glass.

89% от анкетираните имат акаунт в поне една облачна услуга, като за 38% от тях това е Dropbox, а 70% от тях са ползвали акаунтите си за лични цели. 12% от тях признават, че пазят служебни пароли на тези платформи, 16% съхраняват в личните си акаунти финансови данни, 22% конфиденциална служебна информация, като бизнес планове и копия на договори, а 33% данни за клиентите на фирмата, в която работят.

Една трета почти или 32% заявяват, че са убедени в сигурността на тези платформи да пазят информацията, която съхраняват и едва 9% се облягат на широкоразпространеното мнение за надеждността на тези платформи по отношение на сигурността.

Повече от половината (55%) заявяват, че личните им устройства са били компрометирани поне веднъж, като това е довело до спад в продуктивността на устройствата и/или загуба на лична и служебна информация. Повечето запитани за това какво лично устройство ползват в офиса са заявили, че е смартфон, но и инцидентите свързани с компрометирането на смартфони е едва 19%, колкото са и случаите при тези, които използват собствен таблет на работното място. При инцидентите с таблети се наблюдава обаче и висок процент на случаите довели до по-сериозно компрометиране на системите – 61%.

Едно от по-тревожните наблюдения на изследването сочи, че 14% от запитаните са заявили, че няма да съобщят на работодателите си, ако личното им устройство, което ползват за служебни цели е било компрометирано.

В изследването се разглежда и нивото на компетенция за различните типове заплахи, а резултатите показват поляризираност в мненията, която се простира от пълно пренебрежение до добра подготвеност, като 27% от запитаните са заявили минимална заинтересованост към потенциалните рискове за системите.

Запитани за дефинирането на заплахи като DDoS, APT-атаките (от англ.: advanced persistent threat – „сложна устойчива заплаха“), ботнет мрежите и фарминг“-а (метод за компрометиране чрез заразяване на системите с малуер на сървър или компютър и манипулиране на мрежовите им политики – като пример може да се даде промяната на hosts-файла, а също така dns-спуфинга и dns-„натравянето“) повече и половината от анкетираните (52%) заявяват, че нямат каквато и да е информация за тези практики. Любопитно е наблюдението за връзката на BYOD политиките и образоваността по въпросите на компютърната сигурност. Оказва се, че колкото повече е ползвана BYOD (от англ: Bring Your Own Device – „носи своето собствено устройство“) политика в офиса, толкова по-подготвен по отношение на сигурността е анкетирания.