Google ще засича цунамита и земетресения чрез подокеанския си кабел

Google обявиха, че изследват възможността да използват подокеанските си интернет кабели в опит да засичат земетресенията в реално време. Целта е създаването на система за ранно предупреждение за крайбрежните общности, застрашени от цунами.

Инженерите, обслужващи глобалната мрежа на Google Вали Камалов и Матиа Кантоно обясняват в блог публикация, че компанията управлява широка мрежа от фиброоптични подводни кабели, които се простират на хиляди километри по морското дъно. Те пренасят информация под формата на светлинни пулсации, които се движат със скорост от 204 190 километра в час. Но освен, че помагат обмена на данни със скоростта на светлината, те могат да бъдат ползвани също така и за наблюдение на океанското дъно за това, което двамата наричат „механични смущения“, които на свой ред могат да са индикация за това, че се случва земетресение.

Кантоно и Камалов обясняват, че Google знае, когато възникват тези смущения, защото пулсиращата светлина, която се движи през кабелите, обикновено в тези случаи неочаквани промени в потока, които е нужно да бъдат коригирани чрез обработка на дигиталния им сигнал, когато те пристигнат до предназначената им дестинации. „Едно от свойствата на светлината, което се проследява като част от оптическото предаване е състоянието на поляризация (state of polarization, SOP)“, пишат авторите на публикацията. „Тя се променя в отговор на механични смущения, възникнали по кабела и проследявайки източника на тези смущения ни позволява да засечем сеизмичната активност“.

Google експериментира с подобни наблюдения от 2019, следейки за вибрациите, случващи се вследствие земетресение. Изследвайки поведението на SOP, от компанията заключават, че океанското дъно в действителност е „забележително стабилно“ в повечето време.

Но след няколко месеца на чакане, нещо се случва. „На 28.01.2020, ние засякохме земетресение с магнитуд от 7.7 в близост до бреговете на Ямайка – на 1500 километра до най-близката точка на един от кабелите ни!“, пишат инженерите от Google. „Запис от дейността на SOP ни показа отличителна промяна в работата му пет минути, след като се беше случило земетресението, което отговаряше на времето на пътуване на сеизмичната вълна от Ямайка до кабела и продължителността на регистрираната рязка промяна беше около 10 минути“.

Google продължават да наблюдават отблизо това, което се случва и засичат две други земетресения. На 22-ри март засичат земетресение с магнитуд от 6.1 по скалата на Рихтер, което преминава по Средноокеанския хребет, което възниква на около 2000 километра от един от кабелите им. Впоследствие засичат още едно земетресение. На 28-ми същия месец е регистрирано земетресение с магнитуд от 4.5 до бреговете на Валпарайсо, Чили, което се случва на 30 километра от един от кабелите им. „Събитието произведе ясен, но кратък скок в SOP активността – кратковременността му вероятно се дължеше на бързия спад в интензитета на вибрациите по протежение на кабела“, обясняват специалистите.

Google споделят откритията си с Жонгвен Жан от сеизмологичната лаборатория към Калифорнийския технологичен институт, който открива, че произведената информация може да се използва за засичане на промените в налягането в океана. Това, на свой ред, може да се използва да се предскаже вероятността за възникването на цунами.

Откритието на Google е важно, тъй като повечето системи за ранно предупреждение не са много ефективни. Повечето от оборудването им се намира на брега или е разпръснато из океана. Фактът, че е на брега не дава достатъчно време за евакуация, а вътреморските инсталации са ограничени заради обичайната скорост на цунами вълните, която може да достигне до 800 километра в час, обяснява Майк Уитли от SiliconAngle. „Но ако един от подокеанските кабели на Google върви в близост до епицентъра на земетресение, то теоретически може да изпрати съобщение със скоростта на светлината, което означава, че тези, които живеят на пътя на цунамито ще имат достатъчно време за евакуация. Друго предимство на предложената от Google система е това, че инфраструктурата вече е на лице с милиони километри фиброоптични мрежи, които са разположени по океанското дъно“, заключава той.