„Google Docs ми помогна да спася моят 81-годишен баща, болен от COVID-19“

Публикуваме разказа на Раж Натуани от Великобритания пред Metro. Той разказва как със силата на достъпни технологии е успял да помогне на баща си да оцелее в битката с COVID. Въпреки категорично негативните прогнози на лекарите.

„Баща ми бе приет в болницата на 26 март 2020 г., борейки се за въздух. „Независимо колко се влошава състоянието му, няма да го поставим на апарат за изкуствено дишане“, каза лекарят.

Знаех, че вероятно е Ковид, и бях безумно притеснен. Баща ми беше на 81 години с хронично белодробно заболяване (ХОББ). Това означаваше, че апаратът за изкуствено дишане няма да помогне.

„Ще бъде най-добре, ако просто го изпишем“, предложиха лекарите.

Баща ми молеше да се прибере у дома и тъй като бях чел за толкова много възрастни пациенти с Covid, които умират сами, инстинктът ми се задейства.

Съгласихме се с убеждението, че му остават само няколко дни живот.

Тъй като го обичаме толкова много, искахме да страда колкото се може по-малко, заобиколен от любящите грижи на семейството си през последните дни. Тъй като току-що се бях преместил в къщата на родителите ми след края на брака ми, бях там, за да се грижа за татко.

По стечение на обстоятелствата, на работа бях прекарал лятото на 2019 г. в създаване на база данни за пандемиите в историята. Това ме върна към първата ми работа след завършването на специалността математика и статистика. Там трябваше да анализирам колко души в световен мащаб ще умрат от ХИВ.

Знаех, че анализът на данни може да доведе до някои доста невероятни открития. Не съм си представял обаче, че проследяването на пандемията от самото начало ще помогне за спасяването на живота на баща ми.

Всяка сутрин се събуждах с чувство на страх и трябваше да се подготвям психически, когато влизах в спалнята на баща си. Не знаех дали той все още е с нас, или си е отишъл през нощта.

Когато за пръв път чух за нов вирус, който се разпространява бързо в Китай, внимателно следях данните – колко бързо се увеличават случаите, кой е засегнат, кои са най-честите симптоми, какво лечение помага.

Ставаше ясно, че много възрастни пациенти умират от Covid-19, но имаше и много такива, които оцеляваха. Това беше проблясък на надежда и вместо да го върнем у дома, за да се сбогуваме с него, ние решихме да не се предаваме.

Преместих възрастната си майка на приземния етаж, превърнах спалнята им в импровизирано интензивно отделение. Тъй като бях наблюдавал развоя на сагата в Китай и Италия, вече се бях снабдил с лични предпазни средства, за да мога да нося маски и ръкавици по всяко време.

След като през октомври предишната година получих инфаркт, направих всичко възможно, за да се предпазя. В крайна сметка загърбих собствените си здравословни проблеми, за да помогна на татко.

Купих термометър, апарат за измерване на кръвното налягане и пулсоксиметър, за да измервам жизнените показатели на татко.

Всичко вписвах в таблица в Google

Семейният лекар можеше да я проверява в реално време, а аз я актуализирах по няколко пъти на ден.

Освен това, превърнах един стар iPad в монитор на живо с приложение за няколко долара. То позволи на брат ми и семейството му, както и на децата ми, да говорят с татко и да го наблюдават, когато спя.

Обширното ми четене за това как се лекуват пациентите по света ме доведе до решението да използвам апарата CPAP за сънна апнея на баща ми. Той доставя въздух под налягане, наситен с кислород, в дихателните пътища на пациентите – чрез маска и тръба. Слагах му го всеки път, когато изпитваше затруднения да диша.

Лекарят му се съгласи и подкрепи решението ни да го поставяме в различни положения за определени периоди от време – на двете страни, по корем, повдигнат. Така можехме да помогнем на дробовете му, които бяха пълни с течност, да поемат повече кислород.

През 48-те часа, след като се върна у дома, татко отказваше всякаква храна и течности. Бяхме ужасени, особено когато на третия ден личният лекар потвърди, че тестът му за Covid е положителен.

Последното нещо, което татко искаше, беше да се върне в болницата

С брат ми използвахме заплахата от това, за да го убедим да пие малко вода. Живеехме час за час. Седмица по-късно нещата се влошиха – да гледам как татко се влошава и се бори за въздух беше изключително мъчително.

За щастие личният лекар веднага постави на татко антибиотици за вторична белодробна инфекция, след като описах симптомите и той погледна данните в таблицата.

Нещата отново започнаха да се подобряват, но аз все още се чувствах уплашен. Въпреки че не бяхме казали на татко, че има Ковид, тъй като не искахме да го тревожим още повече, той знаеше, че е болен, и често ме питаше дали няма да си отиде.

Беше ми трудно да остана позитивен, но винаги, когато ме питаше, го успокоявах, че ще се оправи.

Мисля, че позитивизмът му помогна да се пребори с това

Около 14-ия ден жизнените му показатели започнаха да се подобряват. Дишането му се подобри, нивата на кислород в кръвта му се повишиха и личният лекар ми каза, че вече има големи шансове да се възстанови. Мама му помогна да се храни и пие отново охотно с любимите му храни и напитки.

След три седмици ни се обадиха от болницата, от която го бяха изписали. Ако кажем, че бяха невероятно изненадани, че баща ми е все още жив, това ще е меко казано.

Знам, че сме щастливци, че все още имаме татко

Но това не беше само късмет, а и благодарение на данните. Упорито събирах показанията на татко и ги споделях с лекарите му. Те се радваха, че разполагат с просто и ефективно средство за наблюдение на здравните му показатели по всяко време.

В съчетание с предишната ми работа по пандемиите и продължаващите изследвания на коронавируса, невероятната екипна работа на семейството ми и медицинските специалисти ни позволи да дадем на татко шанс да продължи да диша, докато в крайна сметка имунната му система успее да се задейства.

Не доведохме татко у дома, за да го спасим. Но за щастие той оживя и аз ще бъда завинаги благодарен на данните, семейството и лекарите за това, че помогнаха да го върнем от ръба.“