Halo двигателят: танц със смъртта на ръба на Вселената

Как черните дупки могат да помогнат на човечеството да изследва далечните звезди.

За да изследва галактиката, човечеството се сблъсква с един фундаментален проблем – ограничението на скоростта. Въпреки значителния напредък в космическите технологии, дори най-бързите космически кораби се движат изключително бавно по галактическите стандарти.

В края на 2023 г. слънчевата сонда „Паркър“ на НАСА постави рекорд по скорост за обекти, създадени от човека, като достигна 635 266 километра в час. Въпреки че това е впечатляващо постижение, то е само 0,059% от скоростта на светлината.

За да разберем мащаба на проблема, нека разгледаме едно хипотетично пътуване до Проксима Кентавър, най-близката до нас звезда, отдалечена на 4,2 светлинни години. Дори и с рекордната скорост на сондата “ Parker Solar Probe“, подобно пътуване би отнело около 7 700 години.

За да достигне високи скорости, НАСА използва метода „гравитационна маневра“. Когато се приближават към големи небесни тела, космическите апарати заимстват от тяхната кинетична енергия и по този начин увеличават скоростта си. Този метод е използван успешно при мисиите „Вояджър“, „Галилео“ и „Касини“.

Съществуват обаче и други идеи за ускоряване на космическите апарати. През 2019 г. професорът по астрономия Дейвид Кипинг предложи да се използват черните дупки за ускоряване на космически кораби. Черните дупки имат огромна гравитация, което позволява да се използват за гравитационни маневри, но летенето до тях е изключително опасно.

Новата концепция, наречена „Halo Drive“, предлага изпращане на светлинен лъч около бързо въртящи се черни дупки или двойки черни дупки, за да се използва синьото изместване на честотата за ускоряване на космически кораби. Идеята на метода е, че светлината, която преминава покрай черната дупка, получава допълнителна енергия и се връща към космическия кораб, като му помага да се ускори.

Според изчисленията на Кипинг, използвайки „halo engine“, космическият кораб може да достигне скорост от около 133% от скоростта на въртене на черната дупка. Масата на кораба не е от значение, което теоретично позволява дори обекти с размерите на Юпитер да бъдат ускорени до релативистични скорости.

Една междузвездна цивилизация би могла да използва този метод, за да пътува между системите с двойни черни дупки без разходи за гориво, като ги използва както за ускоряване, така и за забавяне.

Интересно е, че използването на „halo engine“ би могло да остави следи под формата на ускорена конвергенция на черните дупки в двойните системи. Това явление би могло да бъде технологичен знак, показващ дейността на напреднали цивилизации. Това е е една своеобразна техногенна сигнатура, по която един ден може би ще ги открием.