Hangro VPN: Как функционира интернет в най-затворената страна в света

Разследване на интернет инфраструктурата на Северна Корея (КНДР) и по-конкретно на домейна „hani.star-co.net.kp“ разкри нови подробности за инструментите за отдалечен достъп в страната. За посещението на домейна е била необходима VPN услуга, което насочва вниманието към въпроса как Северна Корея контролира достъпа до интернет.

В публикация от вече изтрит профил в Reddit потребител попита как да се сдобие с домейн .kp. Макар, че имаше няколко отговора, авторът разкри, че е успял да се сдобие с домейна, но за достъп до сайта е била необходима VPN услуга. Това повдигна интригуващи въпроси относно използването на VPN в Северна Корея.

Строго контролираната интернет среда в Северна Корея разчита на определени инструменти за достъп. Един такъв инструмент е NetKey, който удостоверява автентичността на потребителите в страната за достъп до интернет. Изследователите обаче откриха и друга програма, наречена Hangro.

Hangro е програма, свързана с интернет операциите на Северна Корея, която вероятно функционира като VPN. Точната цел все още не е ясна, но историческите данни свързват Hangro с четири ключови IP адреса: два в Северна Корея и два в Русия. Сертификатите на тези IP адреси са свързани с домейна hangro.net.kp, който изглежда е бил използван за отдалечен достъп.

Експертите предполагат, че Hangro е клиентска програма, която позволява връзка с определени севернокорейски сървъри, осигурявайки ограничен достъп до вътрешната мрежа Kwangmyong (Кванмьонг).

Кванмьонг (на корейски: „мрежа на светлината“) е националната вътрешна компютърна мрежа на Северна Корея. Тя е създадена е през 2000 година по инициатива на правителството в качество на местен заместител на глобалната мрежа (интернет). Това е една от най-големите изолирани от интернет компютърни мрежи.

Конфигурацията по подразбиране на Hangro насочва връзките към IP 218.25.43.212 през порт 8888. Докладите сочат, че софтуерът се използва за обмен на имейли изключително в рамките на севернокорейската система. Съобщава се, че компаниите плащат 350 долара за достъп чрез севернокорейските консулства в Китай.

Данните от Whois за hangro.net от 2012 година сочат към Чо Мюнг Чол, известен дезертьор от КНДР. Пощата на регистратора [email protected] е свързана и с други сайтове, свързани с КНДР. Това потвърждава спонсорирания от държавата характер на инфраструктурата. Връзката към Silibank изглежда показва ролята на компанията в управлението на интернет ресурсите на страната.

Въпреки, че Hangro често се описва като инструмент за електронна поща, по-нататъшното проучване сочи по-широката функционалност на програмата. В следващата част на разследването ще бъде разгледан по-подробно софтуерът, както и използването на външна инфраструктура от страна на Северна Корея за разширяване на цифровото ѝ присъствие.