Helion Energy е първата частна компания, която постига D-T термоядрен синтез – тя вече строи електроцентрала за Microsoft

Helion Energy обяви важно постижение в постигането на достъпен и контролируем термоядрен синтез: нейният прототип на реактор Polaris от седмо поколение демонстрира измерим деутерий-тритиев (D-T) синтез за първи път сред частните компании и достигна температура на плазмата от 150 000 000°C (13 keV). Това се случи в началото на тази година, след като компанията получи разрешение за работа с тритий.

Реакторът Polaris започна работа в края на 2024 година и през миналия месец стана първото частно съоръжение, използващо D-T гориво. Постижението е подкрепено с диагностични данни и независима проверка от експерти, включително представители на Министерството на енергетиката на САЩ (DOE).

Новото постижение значително надхвърля предишния рекорд на Helion от 100 000 000°C, поставен на прототипа Trenta (от шесто поколение) през юли 2025 г. Температура от 150 милиона градуса по Целзий се счита за ключов праг за доближаване до комерсиални реактори за термоядрен синтез.

Важно е да се подчертае, че това е температурата на йонната плазма, чиито йонизирани атоми се сливат по достигането на синтез на хелиеви ядра. Обикновено в реакторите за термоядрен синтез най-висока температура има електронната плазма, тъй като електроните са по-леки и по-бързо набират температура. Конструктивните особености на реактора Helion Energy обаче са такива, че електронната плазма в него е много по-студена от йонната.

Важно е да се отбележи, че в съобщението за пресата на Helion относно достигането на температура на плазмата от 150 000 000°C не се посочва изрично дали става въпрос за йонна плазма, докато в миналогодишното съобщение за пресата това беше подчертано.

Helion използва импулсен подход с обърната конфигурация на полето (Field-Reversed Configuration, FRC): двe плазмени маси се ускоряват една към друга, сливат се и се компресират от магнитни полета, което позволява бързото достигане на условия за термоядрен синтез. D-T реакцията служи като „тестово“ гориво за проверка на високите температури и неутронния добив, въпреки че целевото търговско гориво е D-He³ (почти без неутрони и следователно условно радиационно безопасно). Реакторът наподобява формата на дъмбел, което отличава устройството от други разработки.

Освен това предложеният реактор позволява да се извлича енергия от него без сложни преобразувания и нарушаване на чистотата на работната камера. Плазменият ток вътре в реактора се „съпротивлява“ на външното магнитно поле и индуцира ток във външните намотки, благодарение на тривиална индукция – такова е реализиро днес в безжичните зарядни устройства за смартфони, например. Това ни позволява да се надяваме на сравнително бърза комерсиализация на електроцентрали, базирани на разработките на Helion.

По-специално, компанията вече започна изграждането на съоръжение по договор с Microsoft в щата Вашингтон. Там Helion планира да започне да доставя електроенергия от термоядрен синтез „по-късно през това десетилетие“ (целта е около 2028 година). Трудно е да се повярва в подобно нещо, но пътят ще бъде извървян от този, който върви по него, колкото и клиширано да звучи това.