Hisense под прицел: потребители се оплакват от натрапчиви реклами директно в телевизорите

Телевизорите отдавна не са просто устройства за гледане на съдържание, но нова вълна от оплаквания показва, че границата между функционалност и комерсиализация започва да се размива. През последните дни потребители в Европа сигнализират за сериозен проблем с телевизори на Hisense, при които се появяват натрапчиви реклами – включително в ситуации, които досега се считаха за „свободни“ от подобно съдържание.

Според множество сигнали, рекламите не се ограничават само до приложения или началния екран. Те се показват при включване на телевизора, при смяна на HDMI източник, при превключване на канали и дори при навигация в менюто. Това създава усещането, че основни функции на устройството биват прекъсвани в полза на рекламно съдържание.

Особено чувствителен момент е фактът, че тези промени не са част от първоначалното поведение на устройствата. Потребителите съобщават, че рекламите са били въведени чрез софтуерен ъпдейт – след като телевизорите вече са закупени и използвани. Първите подобни случаи датират още от 2022 г., но темата отново набира скорост с нови сигнали, основно от пазари като Великобритания, Германия и Испания.

Проблемът засяга предимно по-достъпните модели, които използват операционната система VIDAA, наскоро преименувана на Home OS. Важно уточнение е, че тази платформа не е ексклузивна за Hisense – тя се лицензира и на други производители, включително Toshiba, Akai, Schneider и Loewe. Това означава, че потенциално обхватът на проблема може да се окаже по-широк, отколкото изглежда на пръв поглед.

От страна на производителя има официална позиция, че става дума за тест на нов рекламeн формат. Според компанията, идеята е тези реклами да бъдат обвързани с безплатно съдържание в платформата, като същевременно не би трябвало да пречат на нормалната употреба на телевизора. Реалните потребителски реакции обаче поставят под въпрос доколко този баланс е постигнат.

Интересен аспект на ситуацията е и възможността за дистанционен контрол от страна на производителя. Някои потребители твърдят, че след контакт с поддръжката и предоставяне на уникален идентификатор на устройството, рекламите могат да бъдат изключени дистанционно. Това обаче поражда нови въпроси – до каква степен производителите запазват контрол върху устройствата след продажбата им.

Като временни решения, част от потребителите прибягват до промяна на DNS настройки или дори използване на телевизора без интернет връзка, за да ограничат рекламното съдържание. Подобни мерки обаче далеч не са удобни и поставят под съмнение цялостното потребителско изживяване.

Случаят с Hisense отново повдига по-широк въпрос за бъдещето на „умните“ устройства – докъде стига контролът на производителя и къде започват правата на потребителя. В свят, в който софтуерът може да променя поведението на хардуера дори след покупката, подобни теми вероятно ще стават все по-актуални.