С помощта на космическия телескоп Hubble aстрономи създават поредица от изображения на свръхновата SN 2018gv за времеви интервал от една година – от февруари 2018 г. до февруари 2019 г. Наблюдението е част от изследователска програма, нобеловия лауреат Адам Рийс от STScI (The Space Telescope Science Institute) и Университета „Джон Хопкинс“. Изображенията на Hubble се фокусират върху спиралната галактика NGC 2525, която се намира в съзвездието Кърма в Южното полукълбо.
Свръхновата SN 2018gv е наблюдавана за пръв път от любителя астроном Коичи Итагаки в средата на месец януари 2018 г. Откритието бързо привлича вниманието на астрономичната общност и скоро след това „космическото око“ Hubble се насочва към нея.
SN 2018gv е класифицирана като свръхнова от тип 1а. Смята се, че тези свръхнови са резултат от експлозията на звезда от тип бяло джудже в бинарна система. Поради натрупване на вещество от звездата-компаньон в системата, бялото джудже преминава критичната маса (границата на Чандрасекар – 1,44 пъти масата на нашето Слънце). Тогава ядрото му се нагрява достатъчно, за да предизвика термоядрен процес, който за секунди слива големи количества кислород и въглерод.
6% от скоростта на светлината
При този процес се освобождава енергия, която „разкъсва“ звездата в мощна експлозия. Тогава се изхвърля вещество със скорост, която достига 6% от скоростта на светлината, и силно излъчване. Свръхновите от тип Ia достигат пикова яркост 5 милиарда пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, преди да избледнеят с времето.
Тъй като свръхновите от този тип достигат фиксирана яркост, те са полезни инструменти, известни като „стандартни свещи“, тъй като действат като космическа ролетка. Като знаем действителната яркост на свръхновата и я сравним с нейната видима яркост в небето, можем да изчислим разстоянието до тези грандиозни космически спектакли и следователно до целите галактики.
На видеото долу е изобразено приближаване към спиралната галактика NGC 2525, разположена на 70 милиона светлинни години в южното съзвездие Кърма:
Професор Рийс и колегите му комбинират измервания на разстоянието до свръхновите с разстоянията, изчислени с помощта на променливи звезди, известни като Цефеиди. При тях се наблюдава строга зависимост между яркостта на звездата и периода на изменение на блясъка ѝ. Поради това си свойство, те също спадат към вида „стандартни свещи“ и спомагат за определяне на разстоянието.
Изследователите се интересуват от точното измерване на разстоянието до тези галактики, тъй като това им помага по-добре да определят скоростта на разширяване на Вселената, известна като константа на Хъбъл. Тази стойност отчита колко бързо се разширява Вселената в зависимост от разстоянието на конкретни обекти от нас, като по-отдалечените галактики се отдалечават по-бързо.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
