Kомпютърен учен спечели Оскар за анимация

Теодор Ким спечели втората си награда „Оскар“. Той не е аниматор или актьор, но благодарение на неговите алгоритми анимационните филми изглеждат много по-реалистични и живи.

Не всеки ден компютърен учен печели „Оскар“, но за един доцент от Йейл това не е първата му поява на червения килим.

Теодор Ким спечели „Оскар“ тази година на церемонията по връчване на Научно-техническите награди, която обикновено се провежда преди основното събитие, което беше излъчено на 12 март, заедно с Дейвид Еберле, Фернандо де Гос и Одри Уонг от студиото Pixar Animation, за системата за еластична симулация Fizt2.

Fizt2 е анимационен симулатор за моделиране на физическите характеристики на мек материал като плат по време на движението му, се казва в интервю на Ким в Йейл.

Това не е и първата награда „Оскар“ за Ким. Той е печелил Оскар и през 2012 година за Wavelet Turbulence – програма, която помага за създаването на реалистичен огън и експлозии в анимацията.

„Когато постъпих в колежа в Корнел, исках да посещавам курсове по компютърна графика. Обикновено това се отлага за по-късен етап от последователността на курсовете, но аз доста исках да го направя. Взех го през втората година. Имаха и клас за завършващи студенти, така че взех и него.“

казва Ким

„Това случайно ме доведе до първата ми работа във филмовата индустрия. Кандидатствах за летен стаж в студиото за специални ефекти Rhythm & Hues и тъй като бях взел клас за висшисти, ме взеха за докторант. В крайна сметка работата ми се появи в първия филм за Хари Потър.“

продължава Ким

След като защитава докторска степен в Университета на Северна Каролина-Чепел Хил, Ким заема няколко академични длъжности, преди да стане старши научен сътрудник в Pixar след първия си Оскар. В крайна сметка Ким се присъединява към преподавателския състав на Йейл през 2019 година.

Отдавна съществува дълбока връзка между изкуството и науката, като изобретатели и инженери като Леонардо да Винчи са били на границата между двете, така че връзката на Ким с 3D анимацията не би трябвало да е голяма изненада.

„Обикновено започвам с въпроса: Какъв е художественият резултат, който искам? Оттам мога да започна да питам: Каква е математиката, която ще ме доведе до него? Понякога откривате, че някой друг вече е свършил част от работата, с различна цел, и можете да използвате част от нея с художествена цел, но в някакъв момент трябва сами да навлезете в математиката. Това няма как да се избегне. Винаги има по-интересна математика, която можете да откриете, защото искаш творението да изглежда все по-добре, все по-добре и все по-добре.“

добави Ким

И така, колко Оскара остават на Ким и неговите сътрудници да спечелят? Това предстои да разберем, но шансовете са големи, че ще видим още от професора по компютърни науки от Йейл.

Всяка година аз и моите колеги се опитваме да се запитаме: Кое е нещото, което все още не сме видели в една история, и какви визуализации още не сме видели? Как можем да разкажем тези истории, да направим нещо, което никой не е виждал досега? Това е движещата сила при избора на проблеми и вземането на решение върху какво да работим по-нататък.

допълни Ким