M3GAN – разочарование от изкуствения интелект в кино салона

2022 г. бележи драматичен скок в развитието на изкуствения интелект и технологиите на невронните мрежи. ИИ вече е способен да води почти адекватни диалози и да създава образи, имитирайки стиловете на световноизвестни художници. Макар че тези новини са забележителни от технологична гледна точка, те също така са обезпокоителни и дори плашещи за много хора. Именно тези чувства се опитват да използват авторите на филма на ужасите M3GAN. В прегледа по-долу ще ви разкажем какво са постигнали в резултат на това.

Историята на филма е посветена на жената, специалист по роботика Джема (Алисън Уилямс) и нейната племенница Кейди (Вайълет Макгроу). Последната е загубила родителите си в автомобилна катастрофа и живее с леля си. Въпреки това Джема е заклет работохолик и не знае нищо за семейния живот и особено за отглеждането на деца. Но тя създава едни от най-добрите роботизирани играчки за деца в индустрията.

Затова Джема решава да съчетае желанието си да помогне на племенницата си с професионалните си амбиции. Резултатът е M3GAN – прототип на играчка за момичета, която може да се учи и развива. Тя се пристрастява към Кейди и става неин най-добър приятел. Въпреки това скоростта, с която роботизираната играчка се учи, и изводите, които прави, могат да представляват потенциална опасност за всички наоколо.

Ако анализираме „M3GAN“ на ниво концепция, идеите, които стоят зад нея, звучат много интересно и актуално. Филмът засяга едновременно темите за осмислянето на смъртта на близките, хиперфиксацията към играчките, преодоляването на различията в отношенията и опасностите от неконтролируемото развитие на изкуствения интелект. Тук намират място дори корпоративните интриги и взаимодействието между компаниите. Всички те се стремят единствено към печалбарство, а за хората най-важното е да изиграят добре изглеждащо шоу.

Забелязва се, че M3GAN не се появява спонтанно, че значението му е сериозно обмислено и преди да започне производството, екипът е направил някои проучвания, за да разбере от какво страдат съвременните хора. Но гореспоменатата семантична смесица може би е разтревожила някои хора със самия факт на споменаването ѝ. В края на краищата липсата на ясен фокус може да провали дори най-стойностните идеи. „M3GAN“ е точно такъв случай.

Като начало, поне като филм на ужасите, филмът е обратното на страшен. И да, подобно нещо можете да чуете за 90% от съвременните филми на ужасите. С изключение на това, че M3GAN дори не се опитва да бъде креативен в опитите си да предизвика чувство на страх. Епизодичните крясъци е дори неудобно да се наричат „крясъци“, а филмът всъщност не предлага нищо друго.

Това само по себе си не е страшно, тъй като много филми, които са се провалили в елементите си на ужасите, са компенсирали липсата на страхове с други любопитни моменти. И M3GAN можеше да се окаже също толкова остра социална декларация за опасностите от изкуствения интелект или трогателно описание на живота на не толкова стандартни хора, които преодоляват комплексите и проблемите си един заради друг.

При последния ситуацията става ясна много бързо, тъй като героите тук не предизвикват никакво съчувствие. Дори класическият сюжет „дете след трагедия“ тук е изпълнен толкова тромаво и неемоционално, че няма как да се привържем към Кейди. Джема също е отблъскваща, но социалната ѝ неловкост поне е разбираема.

В крайна сметка като зрител не се интересувате от главните герои. Това е по-скоро ситуация, в която искате злодеят в M3GAN да загуби бързо. И при нея също има интересна ситуация. Всички познаваме принципа на „долината на злото“, когато нещо, което прилича на човешко същество, но явно без да го доближава, предизвиква подсъзнателен страх. Ето защо във филмите на ужасите винаги има манекени и кукли.

Само че M3GAN е толкова добре обработен от дизайнерите, че принципът на „зловещата долина“ е минимално засегнат от него. Самият ѝ вид дори не е особено смущаващ. Може би за това отчасти е отговорна отличната игра на Ейми Доналд, която в много моменти се превъплъщаваше в играчката-робот на екрана. Тоест тя е твърде човешка, което отменя един от основните елементи на страха.

Освен това във филма има смущаващи, достойни за съжаление и, не е нужно да казвам, глупави моменти, които изместват акцента на повествованието към глупавата комедия. Сценаристите вкарват няколко сцени с весела музика на M3GAN, за да научат Кейди как да пусне водата в тоалетната. В един момент играчката напълно неподходящо започва да пее песента Titanium на Дейвид Гета и Сиа.

Кулминацията на този подход е танцът на M3GAN, който със сигурност може да получи титлата най-неподходящ момент в киното за годината. Въпреки това логиката на присъствието му във филма е ясна. Опитват се да създадат тенденция в TikTok, за да популяризират допълнително филма. Но защо се прави такъв рекламен ход толкова тромаво и неподходящо, е голям въпрос.

Моментът на танца илюстрира една ключова идея, с която може да се опише целият M3GHAN. Това е филм, който е създаден предимно от технолози, анализатори и пиари, но в никакъв случай от „традиционни“ създатели на филми. Поради тази причина описанието на филма и разговорите за него могат да изглеждат дори привлекателни. Но щом се сблъскате с него лично, всичко се разпада.

В M3GAN няма нито един наистина добър момент. Ето защо е по-добре да гледате този клип, в който M3GAN танцува заедно с Wednesday. Той е много по-приятен от 100-те минути на времето за ужаси.

Сред плюсовете и причините все пак да погледнете към филма са интересните и уместни идеи, заложени в сценария. Ако обичате откровено крими и глупави моменти, M3GAN може да се забавлява по странен начин. Повечето причини обаче са, за да го пропуснете. Опитът да се обхванат твърде много теми едновременно води до липса на ясен фокус в сценария; героите не предизвикват никакви симпатии; хорър моментите са праволинейни, безидейни и досадни; напълно неуместни опити филмът да се превърне в тенденция в TikTok.

В крайна сметка огромният брой положителни отзиви за „M3GAN“ в различни професионални издания е наистина смущаващ. Сякаш всички са заговорничили или са разбрали някакъв скрит дълбок смисъл на филма. Защото повърхностните му елементи не ви карат да се усмихвате, а сериозните моменти могат само да ви дразнят.