fbpx
1.9 C
София

Sonnengewehr: дали нацистите биха могли да изпепеляват градове с лъч от космоса

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Периодично в уеб пространството се появява информация за слънчевото оръжие на нацистите Sonnengewehr. Да се спрем и ние върху този интересен проект и да обърнем внимание на натрупаната към днешен ден информация.

В орбита около Земята се върти космическа станция с гигантско огледало. Мащабната конструкция се завърта и изгаря земната повърхност с помощта на концентриран слънчев лъч – Париж, Москва и в края на краищата и Ню Йорк. Прилича на сюжет от комиксите, на един от многото фантастични филм, показани през последните няколко години или на епизод от играта Wolfenstein.

Твърде фантастично, за да е реалност. И все пак, преди доста години в Германия изглежда наистина са обмисляли създаването на подобно страшно оръжие за масово поразяване.

Бащата на ракетостроенето

Името на Херман Оберт съвсем не е така известно, като това на Вернер фон Браун. Но фон Браун многократно е подчертавал, че без Оберт човечеството едва ли би успяло така бързо да усвои ракетните технологии и да излезе в космоса. В началото на 1920-те години роденият в Трансилвания Оберт публикува книга, в която чрез математически изчисления доказва възможността за усвояване на космоса с помощта на съществуващите тогава технологии.

Професорът е считал, че човечеството отдавна е имало възможност да изгради ракета, която може да излезе извън атмосферата на нашата планета. А с помощта на подобни космически апарати е възможно да се изследва Земята и какво има извън нейните предели. В своята научна работа Херман подробно описва ракета с няколко степени с капсула за екипажа, както и нейното завръщане с помощта на парашут.

Една от идеите на Оберт е била извеждането в орбита на космическа станция с вдлъбнато огледало с диаметър около 100 метра. Оберт не е имал никакви планове за унищожение и разруха. Според неговите пресмятания станцията с гигантското огледало ще се използва само за мирни цели. Концентрираните слънчеви лъчи биха могли да се използват за разтопяването на част от полярните ледове и за да се осигури повече земя за стопански цели. Апаратът би могъл да стане източник на евтина енергия за хората.

Оберт дори не е разглеждал ракетната техника като оръжие. В своите лекции пред студентите той не е отричал, че междуконтиненталните балистични ракети, носещи бомби или паралитичен газ могат да бъдат изключително коварни. Но е бил уверен, че нито една страна няма да поеме подобно бреме и отговорност за използването на толкова страшно оръжие. Тогава до началото на Втората световна война са оставали само 10 години…

През 1930-те години Оберт все пак построява ракета, която даже снимат във филм. Но при тестовете Херман поврежда зрението и слуха си, но това не му пречи да продължава своите научни изследвания. Именно тогава от него започват да се интересуват нацистката върхушка.

Нацистите и оръжието на възмездието

След поражението в Първата световна война Германия е доста ограничена във всичко, що се отнася до оръжието. С течение на времето Хитлер просто спира да обръща внимание на подобни условности. Но през 1920-те и началото на 1930-те години е трябвало поне да се преструва, че Версайският договор струва нещо и се спазва.

Но ракетната техника е съвсем нова и по никакъв начин не се регулира. Ето защо интересът от страна на германското правителство към разработките на Оберт става много висок.

Наблюдава се рязка активизация в конструирането на ракетни оръжия веднага след като през 1930-та година Адолф Хитлер окончателно се утвърждава като лидер на страната. В малкото селце Пенемюнде е построен специален полигон, в който под ръководството на Вернер фон Браун се провеждат изследвания в областта на ракетната техника. Именно там е създадена Фау-2 – първата в света балистична ракета за далечни разстояния.

Официално Херман не е участвал в създаването на това ужасно оръжие. Но се говори, че той е посещавал екипа на фон Браун под фалшива самоличност и е присъствал при първото изстрелване на Фау-2.

Причината Херман да не участва е, че е зает с далеч по-важна за нацистите задача. Той е работел върху съвсем нов тип ракета, която може да преодолява разстоянията между континентите. Не се знае защо така изведнъж ученият се примирява със съвестта си и започва да разработва оръжия за масово поразяване. Не е изключено професорът да е мечтаел за покоряването на космоса, без да се замисля до какво могат да доведат неговите изобретения.

В крайна сметка Фау-3 не се използва от военните на третия райх, И още, висшето командване изобщо не е мислело, че нещата ще стигнат до крах. Но когато краят на войната започва да се изяснява, военните стартират разработването на няколко почти безумни проекта. Ако дори и един от тях е бил дори и частично успешен, можело е и да не се стигне до капитулация. Разбира се, един от тези проекти е Sonnengewehr.

Sonnengewehr – Слънчевото оръдие

Проектът на орбитално оръжие, способно да изтрие от лицето на Земята цели градове се базира на научните трудове и математическия апарат на Оберт. Самият той не участва в създаването на Sonnengewehr, понеже работи върху изграбдането на междуконтинентална ракета. Слънчевото оръдие е поверено на учените от полигона, които вече тестват друго супероръжие – страховитото оръдие Дора.

Местните физици съществено преработват идеите на Херман в съответствие с военните стандарти. Но в центъра на вниманието остава космическата станция. Плановете са в космоса да се извеждат отделни модули, от които постепенно да се изгради самата космическа станция. По-късно тази идея е реализирана в МКС.

Предвидена е реализацията на изкуствена гравитация, която се осигурява чрез въртене на станцията, а доставката на отделните модули е трябвало да става с помощта на модернизирана версия на Фау-2. В тази станция е трябвало да работят парни централи, използващи енергията на Слънцето. Интересно е, че във вътрешността на тази станция е трябвало да бъдат отглеждани хиляди тикви, активно преработващи въглеродния диоксид в кислород. Предвидени са дори магнитни обувки за работа в безтегловност и защитни каски за главите на работниците.

Но най-важният елемент на този космически корпус е гигантският отражател с площ около 9 квадратни километра. Учените са пресметнали, че предвиденото от Херман огледало може и да е достатъчно за топене на ледове, но е твърде малко за военни цели и значително увеличили неговата площ. Повърхността на огледалото е предвидено да бъде покрита с метален натрий – мек алкален метал със сребрист цвят. Под въздействието на кислорода натрият потъмнява и е склонен към самозапалване, но за в космоса е подходящ.

В състояния на бездействие параболичното огледало просто отразява слънчевата светлина и предпазва екипажа на космическата станция. Но при необходимост то се завърта с помощта на малки ракетни двигатели по такъв начин, че тесният концентриран сноп светлина да се фокусира върху малка площ от земната повърхност. Нацистите са пресметнали, че енергията ще е достатъчна за изпепеляването на цели градове.

Космическата станция е трябвало да бъде в орбита на височина около 8 хиляди километра над планетата.

Фантазии, пропаганда или реални планове

Няма никакви достоверни доказателства, че германците наистина са работили върху изграждането на Sonnengewehr. Историята първоначално е публикувана от американските медии, които цитират войските, завзели Хилерслебен и получили частична информация от местните учени. Те съобщили, че е имало два плана – оптимистичен и песимистичен. Първият предвиждал изграждането на слънчевото оръдие до 2000 година. Във втория план се е предвиждало възникването на непланирани трудности, поради което Sonnengewehr е трябвало да бъде изградено в рамките на сто години.

Първата информация за това фантастично оръжие с появява в американската преса през 1945 година, точно в навечерието преди капитулацията на Германия. Не е изключено това да е било просто пропаганда, необходима на съюзниците по това време.

Но изглежда Оберт наистина е описал в своите трусове гигантското Sonnengewehr. А като се има предвид колко много са харесвали нацистите всякакъв род оръжие на възмездието, съвсем не е изключено през последните години на войната да опитват най-различни и модерни за времето си оръжия.

Според днешните компютърни пресмятания, на това разстояние слънчевото оръдие не би могло да осигури енергията, необходима за запалването на градове. По всичко личи, че Sonnengewehr е можело да се окаже най-безполезната разработка от тези военни времена.

 


А Херман Оберт се е радвал на дълъг и интересен живот и със собствените си очи вижда, по какъв начин човечеството започва усвояването на космоса. Германският физик почина през 1989 година и работи съвместно в Вернер фон Браун по американската космическа програма. Никой от тях не се опитва да създава убийственото космическо огледало.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

17 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини