Unix: Как една скромна операционна система превзе цифровата вселена

През 1985 година популярното телевизионно предаване на PBS „Компютърни хроники“ прогнозира, че Unix ще се превърне в стандартната операционна система на бъдещето. По онова време много технологични експерти смятаха, че тази операционна система може да разклати сериозно господството на IBM и MS-DOS на пазара. Интересно е, че те бяха прави, макар и не точно както си мислеха.

Философия на Unix

Unix донесе в света на компютрите цяла философия на развитие, която е актуална и днес. Нейните основни принципи са:

• Всяка програма трябва да прави едно нещо, но да го прави добре;
• Програмите трябва да могат да работят заедно;
• Текстовият формат на данните е за предпочитане пред двоичния формат на данните;
• Всичко е файл.

Тези принципи са оказали огромно влияние върху съвременното разработване на софтуер. Например популярните днес микроуслуги са по същество еволюция на първата идея от списъка.

Как Unix завладя университетите

През 80-те години на миналия век Unix доминираше в академичните среди по същия начин, по който сега го правят Mac-овете (които, между другото също са базирани на система, подобна на Unix). Това се дължеше на интересна правна ситуация: AT&T, която притежаваше Bell Labs (създателите на Unix) беше подложена на антитръстово споразумение. На компанията беше забранено да се занимава с нещо друго освен с телефония.

В резултат на това AT&T можеше да продава академични лицензи за Unix срещу номинална такса, заедно с изходния код. Университетите доброволно се възползваха от това. Калифорнийският университет в Бъркли беше особено успешен, където Бил Джой и неговите студенти усъвършенстваха системата, създавайки прочутата Berkeley Software Distribution (BSD). Именно в BSD се появи поддръжка за TCP/IP, протоколът, който формира основата на съвременния интернет.

Защо Unix беше толкова привлекателен

Преносимост

Основното предимство на Unix беше неговата преносимост между различни компютри. Първоначално системата работеше на компютри PDP-7, след това на компютри PDP-11 и след това беше пренесена на много други платформи. Това стана възможно благодарение на факта, че ядрото на Unix беше написано на C – също преносимо между различни архитектури и само 5% беше машинно зависим код. За сравнение, по онова време повечето операционни системи бяха написани на асемблер, което ги правеше обвързани с конкретна процесорна архитектура.

За разработчиците това беше невероятна възможност: след като веднъж са написали програма, те могат да я стартират на различни устройства с минимални промени. В онези дни това наистина изглеждаше като истинско чудо – в края на краищата потребителите работеха на IBM PC, Commodore 64 и Apple II.

Работни станции

През 80-те и 90-те години на миналия век Unix властваше в света на работните станции – мощни компютри за професионални задачи, като например разработване на софтуер или инженеринг. Sun Microsystems, HP и Silicon Graphics произвеждаха такива машини за учени и инженери. Работните станции на Silicon Graphics бяха особено известни със създаването на специални ефекти за Джурасик парк и други революционни филми от онова време.

Unix в бизнеса

С появата на процесора Intel 386 Unix започва да навлиза в бизнес средата. Често това бяха специализирани системи за определени отрасли – например медицински заведения или магазини. Важно предимство на Unix беше неговият многопотребителски режим: няколко служители можеха да работят едновременно с един компютър чрез терминали.

Към края на 80-те години Unix дори се конкурираше с OS/2: благодарение на емулатора на DOS той можеше да изпълнява няколко DOS програми едновременно, което OS/2 не можеше да прави по това време.

Какво се обърка

Война на стандартите

В края на 80-те години Sun Microsystems и AT&T решиха да обединят BSD с комерсиалната версия на Unix – System V. Другите производители се страхуваха от монопола и създадоха алтернативен консорциум – Open Software Foundation. В отговор AT&T създаде Unix International. Борбата за стандартизация и изобилието от несъвместими версии на Unix отблъскват потенциалните клиенти.

Windows NT и Linux

Microsoft се възползва от объркването на пазара, като пусна Windows NT – единна система с познат интерфейс, работеща на различни процесори и поддържаща популярни бизнес приложения като Word и Excel, а през 1991 година, когато Линус Торвалдс публикува ядрото си в Usenet се появи Linux. Разработчиците го комбинираха с помощни програми на GNU, за да създадат цялостна свободна операционна система. Linux продължи дейността на Unix, но без собственически код.

Как Unix спечели

Въпреки, че класическият Unix загуби позиции, идеите му продължават да живеят в съвременните технологии:

• Повече от 53% от уеб сървърите работят под Linux;
• Подобни на Uniх системи доминират в корпоративния сектор;
• Повечето програмисти се учат да програмират на системи Linux;
• iOS и Android са изградени върху системи, подобни на Unix.

Много познати днес команди са създадени в Unix. Например grep (търсене в текст) получава името си от командата на редактора ed: g/re/p, което означава „глобално търсене и отпечатване на регулярни изрази“, а командата kill, противно на името си, първоначално не е „убивала“ процеси, а е изпращала сигнали към тях – тази концепция също идва от Unix.

Uniх е повлиял дори на начина, по който използваме облачните услуги. Временните файлове в /tmp – йерархичната файлова система и разрешенията – всичко това идва от добрата стара операционна система и сега активно се интегрира в съхранението в облака. Docker и контейнеризацията също са изградени върху подобни на Unix принципи за изолиране на процеси и ресурси, които датират от 70-те години на миналия век.

Оказва се, че прогнозата от 80-те години се е сбъднала – Uniх наистина се е превърнал в стандарт, само че не като една конкретна система, а като набор от идеи и принципи, въплътени в съвременните технологии. Днес почти всеки има в джоба си система, подобна на Uniх – просто не се замисляме за това.