Рутинната работа на съвременните програмисти се променя бързо. Докато преди програмирането означаваше да се напишат точни инструкции за компютъра и да се повторят многократно, сега е достатъчно да се опише желаният резултат на обикновен език и изкуственият интелект сам ще превърне тази заявка в работещ код.
Този нов подход се нарича „vibe coding“ и е възможен благодарение на мощните ИИ-модели, създадени от OpenAI и Anthropic, както и на специални инструменти като Cursor Composer, GitHub Copilot и Replit Agent. Вече дори хора без специално образование могат да създават софтуер, като просто разговарят с чатбот с изкуствен интелект.
Самият термин „vibe coding“ се появява благодарение на бившия изследовател на OpenAI Андрей Карпати. На втори февруари той публикува пост в социалната мрежа X, в който описва vibecoding като пълно потапяне в потока на разработката, при което програмистът „изпуска“ контрола и „забравя за съществуването на кода“. По думите му процесът се свежда до това, че специалистът „търси някъде, казва нещо, пуска и копира“ – и някак си всичко работи.
За разлика от традиционното програмиране, при което всеки ред е внимателно калибриран, при vibe coding-ът можете да действате почти изцяло интуитивно – един вид творческа медитация.
Карпати описва преживяването си с изненадваща откровеност: той дори не докосва клавиатурата, а разговаря с изкуствения интелект чрез системата за разпознаване на реч SuperWhisper. Когато се появят съобщения за грешки ги копира обратно в диалога с чатбота без никакви коментари. Ако невронната мрежа не може да осмисли обратната връзка, Карпати игнорира проблема или произволно иска промени, докато той изчезне. Изследователят добавя:
„Моля изкуствения интелект да направи най-простите неща, като например да намали наполовина отстъпа в страничната лента – просто защото ме мързи да търся това място в кода сам. Винаги щраквам върху „Приемам“ и вече дори не поглеждам какви промени се правят“.
В крайна сметка кодът се разраства до степен, в която самият човек вече не може бързо да разбере как работи той.
„За малки експериментални проекти през уикенда този подход е доста подходящ, въпреки че всичко изглежда доста смешно, разбира се.“
казва Андрей с ирония
Популярността на новия метод наистина расте: Cursor вече има 40 000 платени потребители, а GitHub Copilot е използван от 1,3 милиона души през февруари.
Разработчиците на игри са особено активни в използването на vibe coding. Питър Йънг от Microsoft наскоро демонстрира как е използвал гласови команди и AI асистенти Cursor и Claude 3.7 Sonnet, за да създаде прост 3D шутър за зомбита – той просто е описал желаните промени с думи, а изкуственият интелект ги е превел в код.
Програмистът Саймън Уилисън смята, че vibe coding е чудесен инструмент за бързо създаване на прототипи и тестване на идеи. Той обаче също така напомня, че голяма част от работата на програмистите е свързана с разработване на съществуващи системи, където качеството и разбираемостта са от решаващо значение. По негово мнение създаването на промишлен код чрез vibe coding е твърде рисковано.
Засега по-голямата част от общността на програмистите се отнася към тази философия с доста голям скептицизъм.
Основният проблем на метода е, че изкуственият интелект може да генерира отговори с грешки или дори да препраща към несъществуващи функции и библиотеки. Ако не извършите задълбочена проверка или изобщо не разбирате темата, може да подведете клиент, да се злепоставите пред колегите си или да се сблъскате с редица други проблеми. Все пак има и малка предпазна мярка: неправилно разработената програма просто няма да работи.
Уилисън подчертава важно разграничение: ако разработчикът проверява, тества и разбира всеки ред, генериран от невронна мрежа, това не е vibe coding, а просто използване на ИИ като помощен инструмент и пестене на време. Истинският vibe coding предполага пълно доверие на ИИ и приемане на генерирания материал „такъв, какъвто е“.
В днешно време сложността на проектите за уебкодиране е ограничена от количеството контекст, с който може да се справи един ИИ-модел. Когато работи по големи системи, човекът все още трябва да действа като архитект, който сглобява отделните фрагменти на програмата в единно цяло. Бъдещето на метода до голяма степен зависи от готовността на компаниите да поемат рисковете, свързани с качеството на кода и сложността на неговата поддръжка.
Трансформацията на програмирането под влиянието на изкуствения интелект напомня на промените в авиацията след въвеждането на автопилота.
Компютрите направиха възможни свръхзвуковите полети, като поеха задачите, с които повечето пилоти не можеха да се справят. По подобен начин ИИ може да помогне за създаването на по-сложен и полезен софтуер, като премахне необходимостта от ръчно изписване на технически подробности.
В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век мнозина смятаха, че всеки трябва да научи програмиране, за да използва ефективно компютър. Училищните системи по света включиха изучаването на програмиране като част от образователните си програми. Скоро обаче се появиха много готови приложения, които позволяваха да се изпълняват рутинни задачи на компютър без разширени познания. В същото време програмистите не изчезнаха, а започнаха да използват тези инструменти, за да създават още по-сложни и усъвършенствани продукти. Може би подобни промени ни очакват и сега, или поне да се надяваме на товa.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
