20 години за 18 месеца: ето как COVID-19 ускорява стареенето на мозъка

Проучване на неочакваните последици от пандемия.

Екип от изследователи от Университета в Ливърпул, Кралския колеж в Лондон и Университета в Кеймбридж, обединил усилията си в рамките на консорциума COVID-CNS, установи, че пациентите, хоспитализирани с COVID-19, показват влошаване на когнитивните способности дори 12-18 месеца след изписването. Поразително е, че установените увреждания са еквивалентни на 20 години стареене на мозъка.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят до тежки случаи на заболяване, които са изисквали хоспитализация. Те не могат да бъдат приложени към всички, които са се сблъскали с вируса. Въпреки това резултатите от тестовете за когнитивни умения, данните от магнитно-резонансното сканиране на мозъка и кръвните изследвания дават убедителни аргументи: COVID-19 може сериозно да засегне мозъчната функция и психичното здраве дори след като пациентът се справи с респираторните симптоми.

Д-р Грета Ууд от Ливърпулския университет посочва: много хора се оплакват от „мъгла в главата“ след оздравяването. Досега не беше ясно какво представлява това явление и дали е свързано с органични проблеми.

За да разберат това, специалистите са изследвали 351 пациенти, хоспитализирани с COVID-19. Тази група включвала както хора с, така и хора без явни неврологични усложнения. За сравнение е използвана контролна група от 3000 души без COVID.

Както правилно подчертава професор Бенедикт Майкъл, водещ автор на експеримента, COVID-19 съвсем не е само белодробно заболяване. Когнитивните увреждания са били налице по един или друг начин при всички участници. Вероятно самият вирус може да засегне нервните клетки дори при липса на очевидни неврологични симптоми. Изследователите откриват и връзка между когнитивните нарушения и повишените нива на биомаркери за увреждане на мозъчните клетки в кръвта. Освен това магнитно-резонансното изследване показало, че при пациентите, които са страдали от коронавирус, обемът на някои части на мозъка е намален.

Професор Джером Брин от Кралския колеж в Лондон подчерта колко е важно да се провеждат дългосрочни проучвания. Те ще помогнат да се разбере как пациентите се възстановяват и при кои от тях състоянието може да се влоши в бъдеще. Важно е също така да се установи дали тези ефекти са характерни само за COVID-19 или са общи и за други тежки инфекции.

Изследователският екип продължава да проучва както краткосрочните, така и дългосрочните неврологични и когнитивни ефекти на инфекцията. Учените искат да определят какви биологични процеси са в основата на тези увреждания, включително имунните реакции и генетичните рискови фактори.

„Важно е, че нашата работа може да помогне за разработването както на други подобни проучвания при болните с дълъг COVID, които често имат много по-леки респираторни симптоми и съобщават за когнитивни симптоми“ – добавя професор Джером Брин от Кралския колеж в Лондон