МКС ще бъде потопена през 2030 година. Америка изгражда частни станции, Китай своя собствена, но какво да кажем за Русия?

Ерата на Международната космическа станция постепенно приключва и НАСА вече няма право на грешки. Предвижда се МКС да бъде изведена от експлоатация до 2030 г., което означава, че на САЩ им остават само няколко години, за да не загубят постоянното присъствие на хора в околоземна орбита и да не отстъпят инициативата на конкурентите.

Вместо една голяма правителствена станция, НАСА иска цяла „екосистема“ от търговски орбитални платформи, които да бъдат изградени от частния сектор. Сред претендентите за ролята на наследници на МКС се посочват проектите на Blue Origin, Voyager Technologies, Axiom Space и Vast Space. В същото време агенцията все още не е публикувала пълния набор от официални изисквания за новото поколение станции във втората фаза на програмата за търговски станции. Очаква се в близкото бъдеще НАСА да избере един или двама изпълнители и да ги подкрепи с финансиране, за да ускори разработването.

Най-близо до реалното изстрелване, според наблюдатели от индустрията, е Vast Space със своята компактна модулна станция Haven-1. По-рано компанията беше посочила като ориентир средата на 2026 г., но сега крайният срок е отложен за първото тримесечие на 2027 г. За това съобщи ръководителят на Vast Space Макс Хаот в интервю за Ars Technica, като подчерта, че това е датата, която екипът смята за постижима и я държи в графика от доста време. Оказва се, че дори с отлагането на времето Haven-1 все още изпреварва повечето конкуренти по отношение на темпото.

Залогът на Vast Space за „съкратен път“ е разбираем. Haven-1 е замислен като малък и сравнително прост по архитектура и е планирано да бъде изстрелян с една ракета Falcon 9 на SpaceX. По време на полет станцията ще разчита на вече доказани решения на SpaceX: кислород и част от захранването ще осигурява корабът Crew Dragon, който ще се скачи с модула. Този подход позволява да не се изобретява всичко наново и забележимо съкращава сроковете, въпреки че прави проекта по-обвързан с конкретен партньор и неговата технология.

По данни на компанията работата по хардуера напредва. На 10-ти януари Vast завърши основната структура на корпуса Haven-1 и започна етапа на интегриране на чистите помещения. Следващата стъпка в плана е инсталирането на системите за топлинно управление, след това задвижването, вътрешните панели и корпусите, след което ще дойде ред на бордовата електроника. В края на годината трябва да преминат цялостните тестове с участието на НАСА и ако тестовата програма не разкрие критични проблеми, изстрелването през първото тримесечие на 2027 г. ще се осъществи по план.

За НАСА това не е просто поредният частен космически проект, а застраховка, в случай че след 2030 г. в орбита неочаквано не се появи американска станция, подходяща за редовни операции и експерименти с екипаж. Партньорите на МКС поддържат непрекъснато човешко присъствие в орбита от 2000 г. насам и прекъсването на тази верига би било болезнен удар за научната програма, търговските планове и статута на САЩ в пилотираната космонавтика. На този фон надпреварата на търговските станции в орбита се превръща в състезание с времето.

В по-широк план Китай няма проблем с „прозореца без станции“. Страната вече разполага със собствената си орбитална станция „Тянгун“, в която екипажите се сменят на всеки шест месеца, а непрекъснатата работа в орбита се поддържа от няколко години. През следващите години Пекин планира да разшири научната си програма около Тянгун, включително чрез изстрелването на орбиталния телескоп Ксунтян, който ще работи съвместно със станцията и ще бъде обслужван от екипажи при необходимост.

Ситуацията в Русия е различна. Основната верига на пилотираното присъствие все още е свързана с МКС, но проектът за нова руска орбитална станция отдавна се обсъжда едновременно с нея. В публичните изявления и материали често се посочва ориентир за изстрелването на първия модул през 2027 г., последвано от поетапно сглобяване в края на 2020 г., като целта е „ядрото“ на станцията да бъде завършено до около 2030 г. и да се премине към редовни пилотирани мисии след началото на разгръщането. Въпреки това сроковете и конфигурацията могат да се променят, както се случва при големите космически програми.