Intel загуби душата си: кризата в компанията е причинена от деградацията на корпоративната ѝ култура

Intel, чийто съосновател в лицето на Гордън Мур, който в миналото формулира емпиричното правило, описващо принципа на развитие на полупроводниковата индустрия, в момента преживява трудни времена, а източници, запознати със ситуацията „отвътре“, твърдят, че виновни са и разрушителните промени в корпоративната култура, настъпили от края на миналия век насам.

В този смисъл, авторите на статията във Fortune считат периода от основаването на компанията до напускането на главния изпълнителен директор Анди Гроув (Andy Grove) през 1998 г. за „златния век“ на Intel. Той е третият изпълнителен директор, ръководил корпорацията, и последният пореден изпълнителен директор с богат инженерен опит. Под негово ръководство работната среда в Intel е проектирана така, че да насърчава иновациите и инициативата, а тези, които са разработвали обещаващи проекти, са могли да получават щедри не само финансови възнаграждения. Гроув например им е давал собственоръчно подписана силициева пластина с чипове.

Работата в Intel беше престижна; завършилите водещи университети и опитните професионалисти бяха привлечени от компанията. Въпреки че имаше известен натиск по време на изпълнението на важните проекти, ръководството възнаграждаваше изключителната работа с четири седмици допълнителен платен отпуск, а служителите с повече от седем години трудов стаж имаха право на осемседмична почивка.

Анди Гроув остава председател на Intel до 2005 г., а неговият наследник в качеството на главен изпълнителен директор, Крейг Барет (Craig Barrett), предпочита да запази общата насока на компанията, установена от неговия предшественик през 1998 г. Около петнадесет години по-рано, при Пол Отелини (Paul Otellini), който не е инженер по образование, технологичното лидерство престава да бъде приоритет за Intel, а финансовите резултати стават от първостепенно значение, които са утежнени от поредица от управленски грешки. По-конкретно, Intel отказва да си партнира със Стив Джобс (Steve Jobs) и неговата компания Apple, която по-късно става една от най-големите в света по пазарна капитализация. Ръководството на Intel също така вижда малка перспектива в сегмента на мобилните процесори, пропускайки възможността да се утвърди на пазара на компонентите за смартфони.

При управлението на Отелини иновациите и експериментирането вече не се насърчаваха и след като Робърт Суон (Robert Swan) стана главен изпълнителен директор през 2019 г., спестяванията на разходи засегнаха дори най-незначителните разходни категории. Ръководството започна да експлоатира служителите на Intel по-интензивно, без да цени техните мнения и приноси, и с малко стимули по отношение на възнаграждението или допълнителния отпуск. Това чувство се засили до трескава степен през последните дванадесет месеца, според някои бивши служители на Intel.

Мащабните съкращения подкопаха морала и създадоха пропуски в бизнес процесите, които не можеха да бъдат бързо и ефективно запълнени. През 2021 г. на хоризонта се появи лъч надежда с назначаването на Патрик Гелсингер (Patrick Gelsinger), бивш технически директор с над 30 години инженерен опит, за главен изпълнителен директор на Intel. Той не пести средства за нови инициативи и бързо повиши морала на служителите, но стратегията му се сблъска с противоречията на борда, който гледаше с ужас на нарастващите разходи. В резултат на това Гелсингер беше принуден да напусне Intel миналата година.

Настоящият изпълнителен директор на компанията, Лип-Бу Тан (Lip-Bu Tan), има обширни връзки в индустрията, които му помагат да изгражда взаимоотношения с партньори. Той е бил и член на борда на директорите на компанията през последните години, което го прави добре запознат с цялостното състояние на бизнеса на Intel. Служителите, пожелали анонимност, отбелязват, че той рядко се среща или общува с тях и рядко е виждан с колеги. Служителите научават за промените в стратегията на Intel от медиите, а не от собственото си ръководство. Тан публично призовава за намаляване на бюрокрацията и завръщане към духа на иновациите, но плодовете на усилията му все още не са напълно видими. Мащабните съкращения и принудителният съюз с Тръмп само допринесоха за недоволството сред някои от подчинените му. Те смятат, че Тан е твърде фокусиран върху външните отношения на Intel и не обръща достатъчно внимание на вътрешните проблеми на компанията.

Освен това, както отбелязва Fortune, дори след като напуснат Intel, старите служители често продължават да общуват не само с бившите служители, но и с настоящите, като свободно обменят идеи и новини. Ако е необходима тяхната помощ за поредния опит за съживяване на Intel, те са готови да дадат на компанията още един шанс.