Manjaro Linux: много добра Linux дистрибуция специално за десктоп компютри

Когато им се поиска да преминат към Linux вкъщи или на работата, хората обикновено инсталират Ubuntu, Mint, Fedora, а някои много харесват Debian. Но напразно твърде малко потребители не пробват дистрибуцията Manjaro Linux, който мнозина считат за по-добра от Ubuntu и дори по удобна от Linux Mint.

Linux дистрибуцията Manjaro се базира на Arch Linux точно както Ubuntu се базира на Debian и се поддържа от европейския екип Manjaro Team. Дистрибуцията има почти същата структура като Arch, но има интегрирани допълнителни техники и особености, с които Manjaro Linux е една много приятелски настроена и удобна дистрибуция.

Надеждно обновяване

Manjaro има свое хранилище, което е напълно съвместимо със стандартния pacman на Arch, но политиката на обновяване е по-различна. Обновяването на софтуера не е постоянно, както е при Arch, а се осъществява чрез пакети. Така например, в testing канала ъпдейтите идват на всеки 3-5 дни, без да говорим за пачовете за безопасността, които се разпространяват без забавяне. При това пакетите са синхронизирани – не се допуска обновената програма да иска някаква версия на библиотека, която още я няма в операционната система, както и няма случай зависимостта да се обнови преди съответната програма.

По този начин се постига непрекъсната свежест на софтуера, което се съчетава с изключителната стабилност на системата. Има случаи, когато в Manjaro KDE са инсталирани над 2000 пакета, 40 от които са взети от AUR, системата бързо се обновява чрез тестовия канал и без каквито и да било проблеми се използва над 5 години.

Има и друг момент. Manjaro избягва дублирането на функционалност в операционната система, като използва само една от достъпните реализации. Така например, ако цялата система е ориентирана към systemd, това означава, че sysvinit и всичко към него не се инсталира и не се поддържа.

Не е нужно да се занимавате с хранилищата

В Arch подобните дистрибуции особено много се харесва това, че не се налага да се губи време с източниците на софтуер. И в Ubuntu и в Mint има програми, често пъти създадени от големи софтуерни екипи, има и редица приложения, които не са особено популярни или пък е излязла съвсем нова версия на някоя любима програма. Софтуерът от подобен род се поставя във външни PPA хранилища, които трябва да бъдат добавени в системата и които понякога просто спират да се поддържат от разработчиците. Понякога дори се налага инсталирането на пакети и програми ръчно, както е в ОС Windows.

В Manjaro се използва централно хранилище, в което има голямо количество десктоп софтуер, което е логично, понеже тази дистрибуция е специално предназначена за десктоп компютри. Допълнително е даден достъп до AUR – единното PPA хранилище на Arch, както и до Snap – софтуерното хранилище на Canonical. Всичко това идва наготово, още с инсталирането на системата и е пределно лесно за използване.

Използването на Manjaro Linux е изключително лесно

Счита се, че Manjaro е първата Linux дистрибуция, която може да се използва, без да се отваря програмния прозорец на терминала. В Mint, както и в Ubuntu все пак понякога се налага използването на командния ред. Но в Manjaro Linux всички необходими опции и функции, като например за настройката на хардуера и софтуера, са реализирани чрез графичен интерфейс. Най-подходящият драйвер на Nvidia например се инсталира с кликването върху само една иконка, след което не създава проблеми.

Също толкова лесно се инсталират локалите за различните езици на интерфейса, както и различните версии на Linux ядрото, включително realtime и нестабилните ядра от GitHub. Всички необходими модули на Linux Kernel – от най-различните индивидуални драйвери до ZFS могат да се видят и вземат от основното хранилище.

Направена за десктоп компютри

Създателите на Manjaro не се притесняват да връщат назад версиите в хранилищата. Така например, може да се избере драйвера на Nvidia версия 430, въпреки че са достъпни 435 и 440. Причината е, че Nvidia нещо сбърка в работата на CUDA ядрата и потребителите започнаха да се оплакват. Веднага бе направен даунгрейд до 430, докато Nvidia отстрани проблема. Същият даунгрейд се прави със systemd и другите пакети. Тези промени ги няма в stable канала, но от друга страна при него ъпдейтите излизат приблизително веднъж месечно (разбира се, това не се отнася за security пачовете).

Вследствие от това, че Manjaro Linux е създаден най-вече за десктоп компютри, тази дистрибуция има версии само за две процесорни архитектури – за х86-64 и за ARM. Има и версия за RaspberryPi, понеже всичко е много добре оптимизирано и производителността е висока.

Максимално оборудвана дистрибуция

Много хора предпочитат графичната десктоп среда KDE Plasma но се поддържат и други десктоп среди. Официално се предлагат компилации с Xfce, KDE и Gnome. А инсталиращият дисков образ Manjaro Architect включва всички тези графични среди, които са вече настроени за работа с Manjaro Linux и трябва само да се изберат с мишката. И още, Manjaro общността предлага компилации с Awesome, Bspwm, Budgie, Cinnamon, i3, LXDE, LxQt, Mate и Openbox, които типично в стила на тази дистрибуция са предварително настроени и имат фирмения сиво-бял-зелен дизайн.

Отлична поддръжка

За решаването на каквито и да било проблеми може да се използва официалния форум на Manjaro, където винаги има хора от Manjaro Team, както и потребители, които са готови да помогнат. Има и wiki на тази дистрибуция, където помощната информация е подредена и структурирана.