Учените от лабораторията за реактивно движение (Jet Propulsion Laboratory, JPL) на научно-изследователския център на NASA, предложиха най-големият обект в Слънчевата система – Слънцето, да се използва като гигантско увеличително стъкло.
Според Общата теория на относителността на Айнщайн, масивните обекти изкривяват пространството, включително и светлината и могат да се използват като гравитационни лещи. Идеята съвсем не е нова и този ефект бе използван от астрономите при откриването на екзопланетата Kepler 452b, отдалечена на 1402 светлинни години от Земята.
На своята презентация NASA Planetary Science Vision 2050, екипът на JPL обяви, че подобен телескоп би открил много тайни на Вселената. Но техническите трудности за реализирането на тази идея са големи. Апаратурата и астрономическите уреди трябва да са разположени на разстояние 550 астрономични единици от Слънцето (една АЕ е равна на разстоянието от Земята до Слънцето), за да може да се извърши правилно фокусиране. Или с други думи, научната апаратура трябва да бъде разположена в далечното космическо пространство. Засега човечеството най-далече е изпратило Вояджър-1, който сега се намира на 137 АЕ от Земята.
Възможностите на подобна система е трудно да бъдат оценени. С помощта на подобен гравитационен телескоп ще е възможно директното наблюдаване на откритите неотдавна екзопланети на системата TRAPPIST-1. Изчисленията показват, че подобна гравитационна система ще може да показва 10 километрова площ, отдалечена от нас на 100 светлинни години.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
