Ако покупката не е притежание, то тогава и пиратството не е кражба

Преди двадесет години влязох в публична (приятелска) разправия с Крис Андерсън, тогава главен редактор на изданието Wired. Публично изразих разочарованието си от възторжените отзиви на Wired за цифровите устройства, обременени с DRM. Андерсън каза, че съм идеалист, ако очаквам списанието да се откаже от прегледите на различните устройства заради DRM:

longtail.typepad.com/the_long_tail/2004/12/is_drm_evil.html

Публично му отговорих, че не ме е разбрал правилно. Не ставаше дума за идеологическа чистота, а за честността на прегледите. Wired насърчаваше хората да си купят даден продукт, защото той има функции x, y и z. Само че във всеки един момент в бъдещето производителят може да деактивира всяка една от тези функции:

memex.craphound.com/2004/12/29/cory-responds-to-wired-editor-on-drm/

Предложих всички прегледи на Wired за одобряване на устройствата с DRM да включват следната забележка:

ВНИМАНИЕ: ФУНКЦИИТЕ НА ТОВА УСТРОЙСТВО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕКРАТЕНИ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ ПРИ УСЛОВИЯ, УСТАНОВЕНИ ЧРЕЗ ТАЙНИ ПРЕГОВОРИ. ВАШАТА ИНВЕСТИЦИЯ ЗАВИСИ ОТ ДОБРАТА ВОЛЯ НА НАЙ-ПАРАНОИЧНИТЕ И СТРАХУВАЩИ СЕ ОТ ТЕХНОЛОГИИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НА РАЗВЛЕКАТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ. ТОВА И ДРУГИ ПОДОБНИ УСТРОЙСТВА ОБИКНОВЕНО СЕ ИЗПОЛЗВАТ, ЗА ДА ВИ ВЗЕМАТ ПАРИ ЗА НЕЩА, КОИТО ДОСЕГА СТЕ ПОЛУЧАВАЛИ БЕЗПЛАТНО. В ЦЕНАТА МУ СЕ ВКЛЮЧВА ЦЕНАТА НА ВСИЧКИ НОСИТЕЛИ, КОИТО ЩЕ ТРЯБВА ДА КУПУВАТЕ ОТНОВО И ОТНОВО. НИКОГА В МИНАЛОТО НИТО ЕДНА РАЗВЛЕКАТЕЛНА КОМПАНИЯ НЕ Е ИМАЛА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ, НО СЕГА ТЕ ИМАТ ПЪЛЕН КАРТБЛАНШ.

Разбира се Wired не подкрепи предложението ми.

Но аз бях прав. Възможността да променяте списъка с функции, цените и наличността на това, за което вече сте платили, е огромно изкушение за корпорациите. Продажбата на мастиленоструйни принтери винаги е била хлъзгав бизнес. А когато принтерите започнаха да се свързват директно с интернет, компании като HP започнаха да издават „актуализации по сигурноста“, които променят поведението на принтера по такъв начин, че той отказва да използва мастилото или тонера на трети страни, за което вече сте платили:

www.eff.org/deeplinks/2020/11/ink-stained-wretches-battle-soul-digital-freedom-taking-place-inside-your-printer

Тази измама нямаше да работи, ако можехме да се върнем към състоянието преди „актуализацията“, но точно тук се появява DRM. Поради объркващите закони за интелектуалната собственост обратното инженерство на продуктите с DRM вече е криминално престъпление.

Това е коренът на всички трикове, свързани с правото на ремонт. Да, компаниите ограничават достъпа до диагностичните кодове и частите. Но по принцип кодовете могат да бъдат извлечени, а частите могат да бъдат клонирани. Истинският проблем, който възпрепятства ремонта, е законът, а не технологията. Фирмата, която произвежда ужасно ненадеждните машини McFlurry в ресторантите на Макдоналдс, печели страхотно състояние, като таксува франчайзополучателите да поправят тези безкрайно повреждащи се устройства. Но когато една трета страна започна да застрашава този рекет, като направи реверсивно инженерство на DRM, което възпрепятства поправките от независими сервизи, тя беше удавена в съдебни дела:

pluralistic.net/2021/04/20/euthanize-rentier-enablers/#cold-war

Всички по-големи компании просто обожават това изнудване. На конференцията OhMyHack в Полша екип от изследователи в областта на сигурността наскоро представи своя анализ на функциите на локомотива NEWAG Impuls, които предотвратяват ремонтите. NEWAG наводнява влаковете си с капани, за да открие дали те се обслужват от някои независими сервизи. Отговорът на всеки неразрешен ремонт е да превърне влака в нещо като „тухла“:

mamot.fr/@[email protected]/111528162905209453

Полша е част от ЕС, което означава, че е задължена да спазва разпоредбите на Директивата на ЕС за защита на интелектуалната собственост от 2001 г. Включително член 6, който забранява подобно обратно инженерство. Изследователите планират отново да представят работата си на конгреса Chaos Communications в Хамбург; Германия също е подписала директивата. Заплахата за изследователите от публикуването на този документ е реална, но заплахата за конференциите е също толкова реална:

www.cnet.com/tech/services-and-software/researchers-face-legal-threats-over-sdmi-hack/

Преди двадесет години Крис Андерсън ми каза, че е нереалистично да се очаква технологичните компании да се откажат от изискванията за DRM. Особено от страна на развлекателните компании, чиито медии се надяват да възпроизвеждат на тяхното оборудване. И тогава, и сега смятам, че всяка технологична компания, която продава устройство, чиито функции могат да бъдат отменени, извършва измама. Плащате за x, y и z и ако компанията по договор е задължена да премахне x и y при поискване, тогава тя продава продукт, на който не можете да разчитате. Особено ако не ви каже или предупреди за това.

Но за съжаление ситуацията е още по-лоша. Когато технологична компания проектира устройство с разчет за отдалечено необратимо понижаване на качеството без съгласието на потребителя, тя мотивира както външните, така и вътрешните страни да правят подобни даунгрейди. Продажбата на продукт с функция за дистанционен необратим даунгрейд без съгласието на потребителя неминуемо води до това, че да кажем най-лошият човек на работната среща по планиране на продукта предлага това да бъде направено. Идеята е пределно ясна за всички. Да се направи нещо лошо за потребителите, което обаче е много добро за компанията. Тъй като няма санкции за това, и най-добрите хора на тази среща не могат да спечелят спора. И трябва мъчително да гледат как любимият им продукт се превръща в купчина тор:

pluralistic.net/2023/11/25/moral-injury/#enshittification

Но дори ако всички на тази оперативка са принципни и никой дори не мечтае умишлено да влоши качеството на продукта, самото съществуване на функцията за отдалечено необратимо понижаване на качеството прави продукта уязвим за външни страни, които биха поискали използването ѝ. През 2022 г. Adobe съобщи на своите потребители, че е загубила договора си. Той даваше възможност цветовете Pantone да се използват във Photoshop, Illustrator и други пакети за софтуер като услуга. В резултат на това на потребителите се наложи да започнат да плащат месечни такси, за да виждат собствените си готови изображения. Ако не платите, всички пиксели в графиките ви, кодирани с Pantone, ще станат просто черни:

pluralistic.net/2022/10/28/fade-to-black/#trust-the-process

Adobe обвини Pantone за това и се появиха много спекулации за случилото се. Може би Pantone е повишила цените си за Adobe, така че Adobe е прехвърлила задължението за плащане върху своите потребители, надявайки се да злепостави Pantone? Кой знае? И кой може да знае? Точно в това е въпросът: инвестирали сте във Photoshop, похарчили сте пари и време за създаване на изображения в него, но не знаете дали ще имате достъп до тези изображения в бъдеще и при какви условия. Тези условия могат да се променят и ако не ви харесват, можете да вървите по дяволите.

Всички тези компании се управляват от главни изпълнителни директори, които са получили магистърската си степен по бизнес администрация в университета „Дарт Вейдър“, като първият урок е: „Промених условията на сделката. Молете се да не го правя отново„. Adobe умишлено е избрала да проектира софтуера си така, че да е уязвим на подобни изисквания, и потребителите ѝ трябва да платят за този избор. Да, в Pantone работят гадове, но за това е виновна Adobe. Тя е поставила на гърба си надпис „Изритай ме“ и Pantone се е съобразила с него.

Това продължава да се случва и ще продължава да се случва. Наскоро собствениците на Playstation, които са закупили (или „купили“) телевизионно предаване на Warner, видяха съобщения, че Warner се е отказала от сделката за продажба на видеоклиповете чрез магазина на Playstation, така че всички видеоклипове, за които хората са платили, ще бъдат изтрити завинаги. Те дори няма да получат възстановяване на сумата (честно казано, възстановяването на сумата също е глупост: ако продавах книги, нямаше да нахлувам в къщите на клиентите и да крада продадените от мен книги, дори и да можеш да оставиш някакви пари на масата).

Да, „Warner е невероятно неубедителна компания, управлявана от най-гилотинирания ръководител в цяла Южна Калифорния – отвратителния Дейвид Заслав, който ръководеше сливането на „Warner c Discovery“. Заслав е задник, който е измислил начин да печели повече пари: вместо да пуска готовите филми, той отменя готовите филми и телевизионните шоута и получава данъчен кредит за това. Хитро:

aftermath.site/there-is-no-piracy-without-ownership

Представете си, че прекарвате няколко години от живота си в създаване на програма – отивате на работа в пет сутринта, оставяте децата си сами да си приготвят закуска, изпълнявате каскади, които могат да ви осакатят или убият, работите по 16 часа на ден в пика на пандемията от ковида и се прибирате късно вечер. И след това някой човекоподобен изтрива софтуера окончателно, преди някой да го е видял, за да може да получи малка данъчна печалба. Това е истински морален ущърб!

Въпреки това, без съучастието на Sony в проектирането в Playstation на функцията за дистанционно необратим даунгрейд без съгласието на потребителя, войната на Заслав срещу изкуството и творците щеше да се ограничи само до материали, които все още не са издадени. Благодарение на ужасния избор на Sony Дейвид Заслав може да нахлуе в дома ви, да открадне филмите ви и дори при това не е нужно да остави двайсетачка на масата.

Въпросът тук е същият, който изказах преди двадесет години в разговор с Крис Андерсън – това е предвидимият, неизбежен резултат от проектирането на устройства с предварително предвиден даунгрейд – дистанционно необратимо понижаване на качеството без съгласието на потребителя.

Разбира се, Заслав заслужава [след това продължава да изброява всякакви каръци, използвайки местни идиоматични изрази , които не са за пред хората] Но изпълнителният директор на Sony, който е пуснал продукта, позволил на Заслав да проникне в дома ви и да ви ограби, трябва да страда заедно с него. Този твърде лош човек е знаел какво прави и въпреки това го е направил. [Още едно изброяване с използване на местни идиоматични изрази, които не стават за печат].

Междувременно студията продължават да излагат убедителни аргументи за ползите от кражбата на филми, вместо да плащат за тях. По този повод Тайлър Джеймс Хил пише: „Ако покупката не означава притежание, тогава пиратството не е кражба„.

bsky.app/profile/tylerjameshill.bsky.social/post/3kflw2lvam42n

В казаното дотук има много истина. Ненапразно написаното от Cory Doctorow събра ужасно много коментари, които се увеличават и до днес. Всички забелязват тенденцията, че големите компании в наши дни са много по-заинтересовани да правят краткосрочни пари , отколкото да осигурят някакво по-дългосрочно бъдеще.

Всички тези ходове имат нещо общо: Всички тези действия имат нещо общо: те ни лишават от собственост. Вместо да ни позволи да си купуваме касети, плочи и бокс комплекти с DVD-та, с които можем да правим каквото си поискаме и да си ги пазим завинаги, стремежът към стрийминг (при който вечно сме само назаем) и дигитални покупки (които са лицензи, а не продукти) превръща всички нас в културни наематели. Наематели, вечно обвързани с притежателите на правата за достъп до любимите ни неща. И вечно подвластни на капризите на вземащите решения и жадните за печалби корпорации.

Във всеки един момент и по всяка една причина – макар че в повечето случаи причината е просто в това, че някъде трябва да могат да се направят пари – филмите, предаванията, игрите, албумите и дори операционните системи могат просто да изчезнат. Въпреки, че си плащаме, те не са наша собственост. И дали наистина ако покупката не означава притежание, тогава пиратството не е кражба?