Арктическото затопляне може да освободи древни вируси

Международен екип от учени предупреждава, че хилядолетни бактерии и вируси могат да бъдат освободени от вечната замръзналост поради затоплянето на Арктика. Тези микроорганизми, които са останали замразени, имат потенциала да причинят огнища на инфекциозни заболявания, включително и бруцелоза, туларемия и E.coli. Това се посочва в преглед на Earth.com, съставен въз основа на интердисциплинарно проучване, включващо учени от Канада, Аляска, Гренландия и Северна Европа.

Вечната замръзналост като източник на древни патогени

Вечната замръзналост покрива големи площи от Арктика и преди оставаше стабилно замръзнала. С повишаването на глобалните температури той започва да се топи интензивно, освобождавайки органични останки — включително древни микроорганизми. Те могат да включват бактерии и вируси, които са били латентни от хилядолетия.

Халед Мегагед Абас, докторант от университета в Шарджа, подчертава, че това може да включва не само известни болести, но и патогени, които съвременното човечество никога не е срещало. Ако бъдат повторно активирани, такива микроорганизми могат да представляват заплаха както за арктическата фауна, така и за местното население. Поради липсата на имунитет към такива инфекции, те представляват сериозен риск.

Изменението на климата и индустриализацията на Севера

В допълнение към изменението на климата, увеличената човешка дейност в Арктика оказва значително влияние. Топещите се ледници отварят нови морски пътища, осигуряват достъп до ресурси и стимулират развитието на корабоплаването, туризма и добивната индустрия. Това създава икономически възможности, но в същото време увеличава риска от контакт с микроорганизми, които преди това са били изолирани от външния свят.

Учените подчертават, че потенциалните инфекции могат да се разпространят далеч извън региона чрез движение на хора и миграция на диви животни. Както отбелязва Абас, „това, което се случва в Арктика, не остава в Арктика“.

Нарушаването на екосистемите и промените в поведението на животните допринасят за увеличаване на вероятността от предаване на патогени от животни на хора — това са така наречените зоонозни заболявания, които включват, наред с други, и COVID-19.

Подходът One Health и превенция на риска

Проучването се фокусира върху подхода „One Health“, представляващ концепция, която разглежда хората, животните и околната среда като единна взаимосвързана система.

Авторите призовават за тясно сътрудничество между ветеринари, еколози, специалисти по обществено здраве и представители на местната общност. Те предлагат систематичен мониторинг на дивата природа, анализ на водните източници и повишаване на обществената осведоменост относно потенциалните инфекциозни заплахи.

Специално внимание трябва да се обърне на традиционните знания на местните народи. Техните наблюдения върху поведението на животните и промените в околната среда могат да осигурят ранно предупреждение за потенциални огнища на болести, преди официалните системи за мониторинг да ги открият. Използването на местния опит може да бъде важен компонент в системата за превенция.

Пропуски в знанията и предизвикателства пред наблюдението

Въпреки актуалността на проблема, все още има редица пропуски в знанията за това как древните патогени се държат в съвременните условия. По-специално, не е достатъчно ясно кои вируси могат да останат жизнеспособни след размразяването на вечната замръзналост, как взаимодействат с други микроорганизми или как навлизат във водната среда.

Учените подчертават необходимостта от създаване на подобрени системи за наблюдение, които ще позволят бързото откриване и ограничаване на потенциалните огнища. Струва си да се идентифицират и най-уязвимите райони и групи от населението, които могат да се сблъскат първи с новите инфекции.

Правителства, компании, промишлени и здравни служители в момента започват да обръщат повече внимание на тези рискове. Пандемията от COVID-19 засили интереса към биосигурността в контекста на изменението на климата.