Битката на чиповете: от какво зависи успехът в съвременната война

Китай отговори на предизвикателното посещение на американския политик Нанси Пелоси в Тайван с обичайните си военни учения около острова и забрана на износа на… пясък. Втората световна война бе спечелена с метали и петрол, Студената война бе решена от ядрените оръжия, но съвременната конфронтация между САЩ и Китай вероятно ще зависи от изчислителната мощ.

Стратезите в Пекин и Вашингтон вече са наясно, че всички модерни технологии – от машинното обучение и ракетните системи до автоматизираните превозни средства и бойните дронове – изискват съвременни чипове. Те се произвеждат на базата на силициева пластина, получена от пясъка. Чиповете, произведени в Тайван, съставят една трета от световната изчислителна мощност.

За разлика от нефта, който може да се купи в много страни, при производството на чипове има редица пречки: инструменти, химикали и софтуер, а някои от тях се произвеждат от съвсем малко компании, понякога само от една. Никоя друга индустрия не е толкова зависима от толкова малък брой предприятия. Освен Тайван, заслужава си да се споменат двете корейски компании, които произвеждат 44% от всички чипове памет в света, както и холандската ASML, която произвежда 100% – тоест, абсолютно всичките в света машини за ултравиолетова литография, без които е невъзможно производството на днешните най-съвременни чипове. В сравнение с това дори 40-процентният дял на ОПЕК в световното производство на петрол не изглежда толкова впечатляващ.

За това се разказва в новата книга на историка Крис Милър, който е известен преди всичко с книгите си за руската история, но сега се фокусира върху войната на чиповете, както всъщност се нарича неговото ново произведение. В нея той описва не само надпреварата във въоръжаването, подхранвана от новата чудодейна технология, но и патентните, тарифните и политическите битки, чрез които участниците – от корпорации до правителства – се опитват да спечелят предимство пред конкурентите си или поне да намалят своята уязвимост.

Въпреки това е отделено достатъчно място за описанието на решаващия (в началото) принос на американския военнопромишлен комплекс и космическата програма за успеха на иновацията. Според Милър, страхът на Съединените щати от изоставане от Съветския съюз – първо в технологично отношение – в изследването на космоса, а след това и в количествено отношение – в броя на междуконтиненталните ракети (американците решават да компенсират това с висока точност)  води до увеличаване на използването на микрочипове в технологиите на Министерството на отбраната и НАСА. Точността, която новите „смарт боеприпаси“ са постигнали, е зашеметяваща.

Така например, по време на войната във Виетнам, през 1965 военновъздушните сили на САЩ в продължение на много дълго време бомбардират изключително важния от военна гледна точка мост Хамджонг. Въпреки стотиците пуснати бомби нито една не попада в целта и мостът си остава годен за използване. Само че през 1972 година още с първото излитане на нов модел бомбардировач с лазерно насочване на бомбите целта е поразена и мостът със стратегическо значение е тотално сринат. Само един полет и само няколко бомби. Ето защо не е за учудване, че правителствените поръчки стават много щедри, чиповете постепенно стават евтини, при това дотолкова, че вече са достъпни за масово използване в потребителските стоки – от битовата електроника до автомобилите.

Авторът не пренебрегва развитието на микроелектрониката в СССР. Той отбелязва, че Хрушчов ентусиазирано одобрява идеята за изграждане на съветски град на полупроводниците, какъвто става Зеленоград (той все още има микрочип в герба си). В атмосферата на Студената война обаче Америка не може и не желае да продаде технологията на Съветския съюз, затова се намесва КГБ, който търси тайните на производството на чипове. Според Милър в началото на 80-те години над хиляда души в чужбина – тоест промишлени шпиони, са работили по въпроса. Но в резултат на това, предполага той, съветските инженери са били заложници на копирането и имитирането на наученото, без да се научат да разработват свое собствено полупроводниково производство, и винаги са изоставали с няколко години. Законът на Мур гласи, че броят на транзисторите, поставени в интегралните схеми – в чиповете, се удвоява на всеки 24 месеца, така че това изоставане се оказва критично. Американските балистични ракети разполагат с цифрови системи за насочване и контрол още в началото на 60-те години, докато първата подобна съветска бордова изчислителна машина е тествана едва през 1971 г. Оборудването и машините за производство на чипове също е трябвало да бъдат набавяни подмолно от чужбина, а за резервни части въобще не е можело да става дума.

С течение на времето цивилното използване на чиповете се разраства – появяват се аудиоплейъри, видеокамери, игрови конзоли, персонални компютри, мобилни телефони и смартфони, което позволява на световните производители да бъдат независими от отбранителната индустрия, въпреки че при всеки етап на иновации някои от големите компании фалират. Заплахата надвисна и над американската Intel, тайванската TSMC и японските и корейските фирми. Оцелелите компании се радват на нарастващи печалби, тъй като световното търсене на чипове нараства с 8% годишно.

Уви, книгата неминуемо завършва с тревожна нотка. Сегашният геополитически разлом се простира в близост до страните, в които са разположени основните уникални центрове за производство на чипове.

Понастоящем Китай харчи годишно повече пари за вносни чипове (260 милиарда долара през 2017 г.), отколкото за нефт, тъй като Пекин така и не успява да създаде свои собствени аналози. Почти всеки чип, произведен в Китай, може да бъде произведен другаде. Но за съвременните процесори, чиповете с хардуерна поддръжка на ИИ алгоритмите, чиповете памет, както и при най-новите аналогови чипове КНР е критично зависима от американския софтуер и дизайн, от американския, холандския и японския хардуер, както и от южнокорейското и тайванското производство.

Стратегическата цена на чиповете е неоспорима (в една противотанкова ракетна система Javelin се използват над 200 най-съвременни чипа); затова китайските анализатори са на мнение, че в случай на конфронтация със САЩ Китай няма друга алтернатива, освен да завземе TSMC (нейният дял в световното производство – 37%) – заедно с останалата част от острова. Ембаргото върху пясъка е само възпираща мярка.

„Тайван не е само източник на съвременни чипове, на които разчитат военните сили на двете страни. Той е и най-вероятното бъдещо бойно поле“ – е твърде мрачната прогноза на Милър.