Бог е мъртъв. Офисът също. А тези хора искат да ги спасят

Богословите разработват свещени ритуали за корпорациите и техните духовно изтощени служители

Смесвайки неясния език на свещеното с неясния език на управленското консултиране, новите агенции предоставят на корпорациите редица духовно ориентирани услуги

В началото бе COVID-19 и племето на Белите якички раздра дрехите си, понеже техните работни дни се превърнаха в безформена празнота и всичките им ритуали изчезнаха. Нови обичаи и рутини замениха старите, но тези рутини бяха така разпръснати, че се възцари хаос относно това, как най-правилно трябва да се излезе от една Zoom конференция, как да се вземат на работа нови стажанти и как трябва да приключи работната седмица.

Но заблудените все още могат да намерят смисъла, понеже се появи ново корпоративно духовенство, което формализира отдалечената работа от вкъщи. Новопоявилите се професии са различни: консултанти по ритуалите, духовни, а понякога и свещени дизайнери и ориентирани към душата рекламодатели. Тези хора имат научни степени по богословие. Техният бизнес взаимства от религиозните традиции, за да донесе духовно богатство в корпоративна Америка.

Казано по-просто, преди коронавируса богословските училища изпращаха възпитаниците си в света, за да оглавяват конгрегации или да провеждат научни изследвания. Но сега се появи призвание, което ги свързва с офиса: духовен консултант. Избралите този път създадоха свои агенции (някои са комерсиални, а други – не) с подобни имена: Лаборатория по духовен дизайн (Sacred Design Lab), Лаборатория за ритуален дизайн (Ritual Design Lab), Ритуалист (Ritualist). Те съчетават неособено ясния език на свещеното и духовното с неясния език на управленското консултиране, за да предоставят на корпорациите духовно ориентирани услуги – от архитектура на свещеното до обучаването на служители и разработването на нови ритуали.

Тяхната голяма и велика цел е да смекчат жестокия капитализъм, да освободят някъде там местенце за душата, да поощрят служителите да си задават въпроса – добро ли това, което работят от гледна точка на Висшия смисъл. Те вече са видели как корпоративната култура с удоволствие включи в себе си социалната справедливост и сега искат да разберат, има ли в Америка предприятия, които са готови за Вярата.

‘Ние видяхме как брандовете влязоха в политическото пространство’ – сподели Каспър тер Кюл  (Casper ter Kuile), основател на Sacred Design Lab. Коментирайки отчета на Vice добавя: ‘Следващото вакантно място при рекламите и брандовете е духовността’.

Преди пандемията тези агенции едва свързваха двата края, като само помагаха на компаниите с дизайна – подобряваха продуктите, офисите и брандирането. Но сега, когато цифровите работници си седят вкъщи още от месец март, изведнъж пред тях се появи нова възможност. Работодателите видяха, че техните служители станаха фрагментирани и нервни, и започнаха да търсят съвети как отново да ги сплотят. И ето, че сега духовните наставници започнаха да създават нови ритуали за безформените работни дни и да даряват на служителите нова практика, наситена със смисъл.

Езра Букман, който миналата година основа в Бруклин агенцията Ritualist, я описва като ‘бутиково консултантско предприятие, преобразуващо компаниите и общностите чрез изкуството на ритуала‘. Той е измислил ритуали, които неголемите фирми и компании могат да провеждат при събития от типа на успешно завършване на проект, или при провал – ритуал за погребване на проекта.

Съобщенията в Instagram на този стартъп изглеждат като едно меню за компаниите, които искат да си изберат оперативни церемонии и ритуали. Можем да видим следните предложения: ‘Ритуал при избор на име на домейна (вашето виртуално местенце в облаците)’, ‘Ритуал след получаването на имейл от LegalZoom, с който ви съобщават, че сте регистрирани като LLC’ и т.н.

‘Хората ще цитират SoulCycle’

Модата на духовните консултанти изглежда бе породена от съоснователите на Sacred Design Lab – тер Кюл, Енджи Тарстъмн и Сю Филипс. Те са се запознали в богословската школа на Харвард, където и досега се занимават с най-различни духовни иновации, а своята некомерсиална организация създават през 2019-та.

Техният опит е различен. Тер Кюл, който живее в Бруклин, води един от популярните подкасти за Хари Потър и е написал книга за това, как да превърнем ежедневните си занимания – йога, четене, разхождане на кучета – в свещени ритуали. Тарстън, която живее в Александрия, щат Вирджиния, се занимава с търсене на връзка между хората с различни вероизповедания. Филипс е от Такома, щат Вашингтон, е свещеник по унитариански универсализъм.

Тях ги обединява разбирането, че институциите на традиционните религии вече на практика не работят и почти цялата корпоративна култура е бездуховна.

Учениците от харвардската богословска школа от десетилетия изучават тенденцията за отлив на хора от организираната религия. Те считат, че посещенията в храмовете са на исторически ниско ниво, но хората продължават да търсят духовност и смисъл.

Тер Кюл, Тарстън и Филипс обичат да казват следното:

‘Каквото и да си мислите за това, но хората отиват на работа с една огромна пустота в себе си, която идва от отсъствието на принадлежността към нещо голямо и че нямат връзка с него’

Триото от Sacred Design Lab използва езика на вярата и църквата за описване на своите трудове. Те считат организираната религия за технология за доставка на смисъл.

‘Ние си задаваме следния въпрос: как да преведем на съвременен език древните традиции, които дават достъп на хората към практики, внасящи смисъл в техния живот, но без всякакви масови събирания’ – споделя тер Кюл.

Членовете на тази некомерсиална организация твърдят, че са обмислили дизайна на свещенодействията на компании като Pinterest, IDEO и Obama Foundation.

Филипс не счита, че корпорациите ще заменят организираната религии, но вижда нови възможности за компаниите да дадат на хората смисъла, който по-рано са получавали от църквите, катедралите, храмовете…

Интересно е, че Иван Шарп, съоснователят на Pinterest, е наел Sacred Design Lab да класифицират различните религиозни практики по категории и да измислят как тези практики могат да бъдат използвани в офиса. Лабораторията подготвила за него една голяма електронна таблица.

‘Ние събрахме стотиците практики от редица религии и култури, и ги подредихме в таблицата. Там те са разделени по категории според емоционалното състояние: кои от тях са свързани с усещането за щастие, кои – към злото и т.н.’ – каза Шарп.

След като събрали всички тези данни топ-мениджърът на Pinterest ги прочел за два дни. В крайна сметка той отбелязва, че всичко звучи неприлично примитивно, но може да промени някои негови виждания относно религията. Просто някои от предложенията в тази електронна таблица съществуват отдавна и наистина от тях има съвсем реална емоционална полза.

Офисът си остава офис

Естествено, с внедряването на духовни елементи в офиса възникват някои опасности.

Сместа от корпоративен и религиозен език може да се окаже твърде странна. Ето как описва тер Кюл своята работа за една технологична компания, името на която предпочита да не споменава:

‘Ние направихме необходимите изследвания и по-късно представихме концептуалния материал ‘Духът на работата’, в който са изразени смели идеи за това, как в най-близко бъдеще духовността ще започне все по-силно да се вписва в работните места’.

Друг проблем е, че много работници и служители вече изповядват някаква религия, за което отделят от своето лично време и изобщо не горят от желание да се занимават с духовни практики и през работно време.

Тарстън счита че е твърде трудно да убедиш някого да зачита духовното по време на работа в компанията, що може по всяко време да го уволниш. Тя предлага да се създаде смесица от мениджмънт и духовност, като за прилагането на духовността се дава някакво възнаграждение. Но разбира, че дори и целият работен процес да започне да се върти около душата, офисът си остава офис.

Но в условията на пандемия от новия коронавирус офисите стават все по-малко и тези нови схващания набират сили.

Както обикновено, мненията на хората се разделиха. Някои считат, че духовното в работата може да донесе само добро, но други изтъкват, че никога не биха работили в подобно предприятие. А вие на какво мнение сте?