Възможно ли е прехвърлянето на съзнанието от мозъка в компютър?

Напоследък милиардери като Лари Пейдж, Марк Зукърбърг и Джеф Безос инвестираха огромни суми в биотехнологични компании като Altos Labs, Juvenescence и Unity Biotechnology, които имат за цел да постигнат дълголетие чрез подмладяване на клетките и предотвратяване на заболяванията.

Досега най-дългата регистрирана продължителност на човешкия живот е 122 години. Но това може би е само долната граница на възможностите ни. Но сега ще се спрем на нещо съвсем друго.

Представете си, че през следващите десетилетия технологиите за сканиране на мозъка значително ще се подобрят и ще можем да наблюдаваме как всеки отделен неврон комуникира с другите неврони. След това си представете, че можем да запишем цялата тази информация, за да създадем компютърна симулация на нечий мозък.

Това е концепцията за прехвърляне на съзнанието – идеята, че един ден ще можем да прехвърлим човека от биологичното му тяло в синтетично тяло. Идеята се заражда в едно интелектуално движение, наречено трансхуманизъм, и има няколко основни поддръжници, сред които компютърният учен Рей Курцвейл, философът Ник Бостром и неврологът Рандал Коен.

Основната надежда на трансхуманистите е да преодолеят границите на човешкото съществуване чрез научния и технологичния прогрес. Те вярват, че прехвърлянето на съзнанието може да ни позволи да живеем толкова дълго, колкото искаме (но не непременно завинаги). То може дори да ни позволи да се усъвършенстваме, като например да създадем изкуствен мозък, който да работи по-бързо и по-ефективно от биологичния мозък. Това е мечтата на един технооптимист за бъдещето. Но има ли нещо реалистично в нея?

Възможността за прехвърлянето на съзнанието се основава на три основни предположения.

Технологичното предположение

Опитът за моделиране на човешкия мозък е грандиозна задача. Нашият мозък е най-сложната структура в познатата ни вселена. В него има около 86 милиарда неврони и 85 милиарда невронни клетки, а броят на невронните връзки се оценява на милион милиарди. За сравнение, в галактиката Млечен път има около 200 милиарда звезди.

Докъде сме стигнали по пътя към създаването на мозъчни симулатори? Понастоящем невролозите създават триизмерни електрически вериги (наречени „конектоми“) на мозъците на прости организми. Най-сложният конектом, с който разполагаме до момента, е този на ларвата на плодовата муха, която има около 3000 неврона и 500 000 невронни връзки. През следващите десет години можем да очакваме да картографираме мозъка на мишка.

Човешкият мозък обаче е около 1000 пъти по-сложен от този на мишката. Ще ни трябват ли 10 000 години, за да картографираме човешкия мозък? А може би не. Наблюдаваме невероятно повишаване на ефективността на подобни проекти, като например проекта за човешкия геном.

Преди 20 години бяха необходими години и стотици милиони долари, за да се картографира първият човешки геном. Днес най-бързите лаборатории могат да го направят за няколко часа срещу около 100 долара. С това повишаване на ефективността бихме могли да видим технология за зареждане на съзнанието в рамките на живота на нашите деца или внуци.

Съществуват обаче и други пречки. Създаването на статична карта на мозъка е само една част от работата. За да моделираме функциониращ мозък, трябва да наблюдаваме отделните неврони в действие. Не е ясно дали ще успеем да постигнем това в близко бъдеще.

Предположението за изкуствения интелект

Ще може ли симулация на вашия мозък да създаде съзнание като вашето? Отговорът зависи от връзката между нашето съзнание и тялото. За разлика от философа от XVII в. Рене Декарт, който смята, че умът и тялото са коренно различни, повечето съвременни академични философи вярват, че умът в крайна сметка сам по себе си е нещо физическо. Казано по-просто, вашият ум е вашият мозък.

Но как може симулираният мозък да породи истински ум, ако той е само симулация?

Много когнитивни учени считат, че именно сложната невронна структура на мозъка е отговорна за създаването на вашето съзнание, а не естеството на неговата биологична материя (която се състои предимно от мазнини и вода).

Когато се реализира на компютър, мозъчният симулатор ще възпроизведе структурата на вашия мозък. За всеки симулиран неврон и невронна връзка ще има съответна част от компютърния хардуер. Симулаторът ще възпроизведе структурата на вашия мозък и по този начин ще възпроизведе вашето съзнание.

Съвременните системи за изкуствен интелект предоставят полезни (макар и неубедителни) доказателства за структурния подход към съзнанието. Тези системи се основават на изкуствени невронни мрежи, които възпроизвеждат някои от структурните принципи на мозъка. И те са способни да изпълняват много задачи, които изискват много когнитивна работа от наша страна.

Предположението за оцеляване

Да предположим, че е възможно да се симулира човешки мозък и че симулацията води до съзнателен и по принцип осъзнат ум. Дали човекът, прехвърлен в системата, ще бъдете наистина вие, или може би просто негов умствен клонинг?

Това ни връща към старата философска главоблъсканица: защо, когато станете от леглото сутрин, все още сте същият човек, който сте били предишния ден?

Философите са се разделили на два лагера по този въпрос. Биологическият лагер смята, че сутрин сте същият човек и вечер сте същият човек, защото става дума за един и същ биологичен организъм – свързан с един и същ биологичен жизнен процес.

По-големият лагер на менталистите счита, че цялата разлика е в това, че имаме съзнание, ум. Сутрин и вечер вие сте един и същ човек, защото имате общ съзнателен живот. Сутринта си спомняте какво сте правили вечерта – тоест имате едни и същи убеждения, надежди, черти на характера и т.н.

И така, кой лагер е прав? Ето един начин да проверите собствената си интуиция: представете си, че вашият мозък е трансплантиран в празния череп на друг човек. Дали полученият човек, с вашите спомени, предпочитания и личностни качества, сте вие – както смята лагерът на менталистите? Или това е човек, който е дарил тялото си, както смята биологичният лагер?

С други думи, дали вие сте получили ново тяло, или той е получил нов ум? От този въпрос зависи наистина много.

Ако биологичният лагер е прав, тогава прехвърлянето на съзнанието няма да проработи, защото целият смисъл на прехвърлянето е да оставиш биологията си зад гърба си. Ако обаче менталният лагер е прав, тогава прехвърлянето на съзнанието има шанс, тъй като каченото съзнание може да бъде истинско продължение на настоящия ментален живот на човека.

Само че има уловка

Но чакайте, чакайте: какво ще стане, ако оригиналният биологичен човек просто оцелее след прехвърлянето? Няма ли да се разделите заедно със съзнанието си на двама души, в резултат на което ще се появят двама „вие“ – един в биологична форма (Б) и един в прехвърлена и заредена в мощен компютър форма (З)?

Не, вие (В) няма как буквално да се разделите на двама отделни хора (В ≠ З) и да бъдете идентични и с двамата едновременно. В най-добрия случай само единият от тях може да бъде вие (или В = В, или В = З).

Най-логично е да приемем, че след разделянето биологичната ви форма ще продължи да бъде истинското ви лице (В = В), а каченото ще бъде само ментално копие. Но това създава сериозно съмнение, че можете да оцелеете като прехвърлен в компютъра, дори ако биологичната ви форма бъде унищожена.

Защо унищожаването на биологичното „аз“ по магически начин издига умствения ви клонинг до статута на „истинското“ „аз“? Изглежда странно да се мисли, че това може да се случи (въпреки че според една философска гледна точка може и да е вярно).

Струва ли си рискът?

За съжаление предположението за изкуствен интелект и предположението за оцеляване не могат да бъдат проверени емпирично – за да разберем това, трябва да се прехвърлим в компютър.

Така че прехвърлянето винаги ще бъде свързано с огромен „скок на вярата“. Лично аз бих предприел такъв скок само ако знам със сигурност, че биологичното ми „оборудване“ няма да издържи дълго.