Геномът срещу невроните: как природата милиони пъти пресова вродения интелект

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподов
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Следващата еволюция на ИИ започва от генома.

Всяко живо същество от момента на раждането си притежава способността да действа. Много животни проявяват сложно поведение веднага след раждането си: паяците плетат мрежи, китовете започват да плуват. Тези поведения са свързани с мозъка, който съдържа трилиони невронни връзки, необходими за контролиране на сложните процеси.

Геномът обаче може да побере само част от тази информация – факт, който отдавна озадачава учените. Изследователи от лабораторията в Колд Спринг Харбър предложиха решение на тази мистерия, разчитайки на техники за изкуствен интелект.

Учените изказват предположението, че ограниченият капацитет на генома може да се окаже предимство, а не недостатък. Това свойство вероятно принуждава организма да се адаптира и бързо да се учи, осигурявайки неговото интелектуално развитие. Този подход е в основата на новия алгоритъм за „геномното тясно място„.

Геномът срещу невроните: как природата милиони пъти пресова вродения интелект

За разлика от еволюционните процеси, при които развитието на поколенията отнема десетилетия, при изкуствения интелект новите модели се създават мигновено. Изследователите са разработили алгоритъм, който компресира данните по начина, по който го прави геномът, опаковайки информацията, необходима за формиране на функционални мозъчни схеми. Резултатите са тествани върху мрежи с изкуствен интелект.

Изследването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Новият алгоритъм е показал висока производителност, решавайки различни задачи за разпознаване на изображения и демонстрирайки способности във видеоигри като Space Invaders без предварително обучение.

Въпреки успеха изследователите отбелязват, че алгоритъмът все още не може да се конкурира напълно с естествените възможности на мозъка. Архитектурата на човешката мозъчна кора може да побере около 280 терабайта информация, докато геномът разполага само с данни за един час, което предполага 400 000-кратна компресия.

Новият подход е многообещаващ за приложения в областта на технологиите, включително възможността за работа с големи езикови модели на устройства с ограничени ресурси, като например смартфони. Това би могло да ускори изкуствения интелект и да го направи по-компактен и ефективен.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини